Предците на скандинавците от Оркадите са били известни със своята смелост и независим дух. Сега Оркни се обръща към викингското си минало, за да изкове автономно бъдеще.
Масивната катедрала "Свети Магнус" се извисява над Къркуол, столицата на Оркнейските острови. В нея са положени костите на Магнус Ерлендсон, викингския граф на Оркни, който в началото на XII в. е убит на остров Егилсай по заповед на своя братовчед, съперничещ вожд на име Хаакон.
Това е напомняне за драмата и борбата за власт в историята на викингите на тези острови. Не че имате нужда от такъв: Нордическата история на Оркни, макар и отдавна отминала, има навика да резонира през вековете, да се появява отново в съвременната популярна култура, като филма "Севернякът" от 2022 г., но и в съвременната политика.
През юли Оркни влезе в заглавията на световните вестници с новината, че архипелагът иска да напусне както Шотландия, така и Обединеното кралство, за да се присъедини или по-скоро да се присъедини отново към Норвегия. Детайлите на тази съвременна сага обаче са малко по-нюансирани, отколкото предполагаха много от тези заглавия.
Ръководителят на Съвета на Оркнейските острови Джеймс Стокън твърди, че Оркнейските острови не получават достатъчно финансиране и внимание както от правителството на Обединеното кралство, така и от шотландското, и предлага островите да разгледат варианти, предлагащи по-голяма автономия, като например да променят статута си в Обединеното кралство и да станат зависима от короната държава като Джърси и Гърнси; или да станат самоуправляваща се територия на Норвегия, подобно на Фарьорските острови, които са самоуправляваща се датска територия. Във вторник съветниците гласуваха с 15 на 6 гласа в подкрепа на проучването на такива алтернативни методи на управление, което може да отвори вратите към ново бъдеще за островите.
Идеята Оркни да се превърне в самоуправляваща се норвежка територия може и да е, по думите на съветника Дейвид Доусън, просто "фантазия", но тази история насочи вниманието към богатото норвежко наследство на островите, които заедно с Шетландските острови са били под норвежки и датски контрол до средата на XV век.
През 1468 г. принцеса Маргарет Датска се омъжва за Джеймс III Шотландски, но бащата на Маргарет, Кристиан I, не може да си позволи зестра, затова ипотекира Оркни, а след това и Шетланд. Към 1472 г. дългът все още не е изплатен, така че островите преминават под контрола на Шотландия.
"Ние сме били част от скандинавското кралство много по-дълго, отколкото сме били част от Обединеното кралство", казва Стокън пред BBC News (Шотландия се присъединява към Англия през 1707 г. в съюз, който по-късно се превръща в Обединено кралство). "По улиците в Оркни хората ме спират и ме питат кога ще върнем зестрата, кога ще се върнем в Норвегия? Там имаме огромна близост и огромна дълбока културна връзка."
Смята се, че Оркни, архипелаг от 70 острова край северния край на континентална Шотландия, е обитаван от около 8500 години. Посетителите могат да усетят тази дълга и дълбока история в някои от най-старите и най-добре запазените неолитни обекти в Европа, включително каменния кръг "Пръстенът на Бродгар", 5000-годишното село Skara Brae и Maeshowe, който е гравиран с руни, издълбани от викингите. Но именно нордическата епоха - периодът от пристигането на викингите до края на графство Оркни - макар и сравнително кратка, доминира в културата и историята на Оркадите.
Викингите пристигат в Оркни от Норвегия в края на VIII в. и намират плодородните острови за толкова подходящи, че остават тук в продължение на 500 години, като се заселват като земеделци и използват островите като база за по-нататъшни пътешествия. Историята на викингската епоха е разказана в "Сага за Оркни", написана от неназован исландски автор в края на XII в., но за някои жители на Оркни - около 30% от които имат скандинавски произход - тя не е останала в миналото.
"Повечето от това, което имаме тук, е викингско", казва пред BBC предприемачът Стивън Кемп от Къркуол. Името Къркуол, обяснява той, идва от старонорвежката дума Kirkjuvágr, която означава "Заливът на църквата". Кемп казва, че винаги е бил заобиколен от нордическото наследство на Оркни - от имената на съучениците му (Ерик, Айнар) до самия архипелаг - "Оркни" произлиза от Orkneyjar, което на старонорвежки означава "тюленови острови".
При създаването на своя бизнес, Orkney Distilling Company, Кемп иска да отдаде почит на това наследство и произвежда различни видове джин с имена като Kirkjuvagr, от съставки, включващи ангелика и ечемик, които са донесени на островите от викингите.
Макар да държи на скандинавското си наследство, Кемп смята, че предложението за Норвегия не може да се осъществи. Но, казва той, "то привлече вниманието на медиите, което е добре". Посочвайки пренебрегването на застаряващия фериботен парк на Оркни и спорното и вече провалено предложение на шотландското правителство за създаване на защитени морски зони в 10 % от шотландското море, което би ограничило риболова, жизненоважен за много оркадски общности, Кемп казва, че "това е продиктувано от години на разочарование, че не са били чути" от Холируд (седалището на шотландския парламент) и Уестминстър."
"Убеден съм, че самоопределението има смисъл", казва той, и това до голяма степен се дължи на независимия дух на оркадците. "Хората от Оркни са различни", добавя той, "ние гледаме навън, ние сме островитяни." Подобно на своите предшественици мореплаватели, те винаги гледат към онова, което се намира отвъд хоризонта. "Това ни прави предприемчиви и иновативни. Готови сме да правим нещата по различен начин."
Викингските колонизатори са оставили своя отпечатък навсякъде в Шотландия - от Ларгс в югозападната част на страната (където се намира музеят Vikingar, разказващ историята на епохата на викингите в Шотландия, и се провежда ежегоден викингски фестивал) до Уик в североизточната част на страната, където все още се намират руините на построения от викингите замък Олд Уик.
Шотландия често използва културната и географската си близост със скандинавските страни, за да се разграничи от останалата част на Обединеното кралство - особено по време на подготовката за референдума за независимост през 2014 г., когато шотландското правителство проучва възможността за установяване на по-тесни връзки със скандинавските страни, а не с Обединеното кралство. Но никъде в Шотландия не се носи толкова гордо скандинавското наследство, колкото на северните острови Шетланд и Оркни.
Пътуващите се сблъскват със скандинавското наследство на Оркни още с пристигането си, независимо дали по въздух - надписът на летище Къркуол е изписан с руни - или по море, където фериботите на NorthLink са украсени с гигантски изображения на викинги.
Навсякъде по островите е по-вероятно да видите развято знамето на Оркни, отколкото шотландския салтир. Ако посетите острова на 17 май, ще видите и норвежки знамена, когато Къркуол отбелязва националния празник на Норвегия с шествие през града. Можете също така да следвате 88-километровия пешеходен маршрут "Пътят на Свети Магнус", който отвежда до много от викингските обекти, включително останките от нордическо село в Brough of Birsay.
Но нордическото наследство на Оркни е по-дълбоко от визуалните символи. Според професор Дона Хедъл, директор на Института за северни изследвания към Университета на Хайлендс и островите, то е крайъгълен камък в езика, фолклора и традициите на островите. "Съвременният оркадски език произлиза от език, наречен норн, който се е говорел на Северните острови до XVIII век и е много подобен на съвременния исландски или фарьорски", казва тя. Хедъл посочва също, че троловете, свръхестествените същества от оркадския фолклор, "много приличат на норвежките тролове, а нашите техники за строеж на лодки са повлияни от нордическите стилове и са преки наследници на викингската лодка".
Що се отнася до политиката, Хедъл смята, че "социалнодемократичната и общностна" нагласа на Оркни съвпада с тази на останалата част от Шотландия (която обикновено клони наляво), но приписва "независимия и устойчив дух" на Оркни както на нордическото наследство, така и на островния му статут.
От гледната точка на Лондон или Единбург тези острови, които се намират в далечния североизточен ъгъл на картата на Великобритания, може да изглеждат отдалечени. Но стратегическото им местоположение, където Северно море се влива в Северния Атлантически океан, ги е поставило на световната сцена - от викингските саги до двете световни войни.
Ако в Оркни има усещане за отдалеченост, то е откъм седалищата на властта в Лондон и Единбург. Това е още по-подходящо за прокарване на път към самоопределение, към което островите се стремят с по-малко шум от години. Заедно с Шетланд и Западните острови, посочва Хедъл, Оркни ръководи кампанията "Нашите острови, нашето бъдеще" от 2014 г., която доведе до назначаването на министър на островите в шотландския парламент, както и до вече въведените Закон за островите и План за островите, които имат за цел да дадат възможност на островните общности да изразят мнението си в рамките на Шотландия, да подкрепят устойчивия растеж и да спрат обезлюдяването.
Нордическите предци на жителите на Оркадите са били известни със своята смелост, действеност и независим дух. Голяма част от тази изобретателна нагласа е характерна за Оркни и днес: "Често сме пренебрегвани", казва Кемп, "затова трябва да се борим за това, което получаваме и да се отстояваме."