Едва ли ще ви изненадаме, че ще стартираме именно с родопското чудо Дяволския мост. Архитектурният шедьовър, който се извисява над река Арда, е емблемата на Ардино. Сгушен в гористите Източни Родопи, мостът е една от най-посещаваните туристически атракции в района. Впечатляващите му 11, 5 м височина и 56 м дължина гарантират първото му място сред най-големите мостове на Родопите. 

Легендата гласи, че младеж от местността бил твърдо решен да изгради мост над буйната река. Задачата се оказва непосилна, но той не се отказвал и продължавал да опитва до момента, в който самият дявол не му се явил през нощта. Той предложил да помогне на момъка, като издаде тайната за здравината на моста, но при две условия. Смелият юнак трябвало да успее да завърши моста за 40 дни и да вгради в него образа на дявола, който едновременно да бъде видим и невидим, досегаем и недосегаем. В противен случай щял да заплати с душата си. Както се досещате, историята завършва с щастлив край.

 

Дяволският мост над река Арда

Снимка: iStock by Getty Images

Има няколко интерпретации къде се крие образът на дявола, но ви съветваме ви да го откриете сами. Пътуването до Дяволския мост е отличен повод да се потопите в магията на Родопите. Жокер - наклонете глава настрани, погледнете в отражението на моста и използвайте доза въображение.

Покритият мост в Ловеч

Символът на Ловеч е единственият покрит мост на Балканския полуостров.

Снимка: iStock by Getty Images

Ловът на мостове няма да е пълен без Покритият мост. Абсолютният символ на Ловеч е дело на ненадминатия майстор Колю Фичето и обгръща река Осъм. Жителите на Ловеч се обърнали към самоукия архитект с молба да вдигне покрит мост с дюкянчета за местните търговци и занаятчии. Така след 2 години труд през 1876 г. шедьовърът бил готов, като основите му били от камък, а останалата част - от дърво. Любопитно е, че в изграждането му не присъствал никакъв метал. Мостът побирал 64 дюкянчета и по традиция на майстора имал вградени скулптури за украшение - лъв, женски бюст, двуглав орел и тояга с топуз, от които само първата е запазена и до днес. В първоначалния си вид мостът бил дълъг 84 м и бил наполовина пешеходен, наполовина транспортен. А за осветлението му се използвали газови фенери. За зла участ и загуба пожар унищожава моста през 1925 г., на чието място се построява железобетонен мост. По-късно той бива преустроен така, че да се доближи максимално до оригиналното изобретение на Колю Фичето. Мостът е уникален за нашите географски ширини, тъй като е единственият покрит мост на Балканския полуостров. Той свързва новия със стария град на Ловеч - архитектурно-историческия резерват "Вароша". Днес мостът е изцяло пешеходен и се радва на множество посетители.

Мост Мустафа паша

Мостът Мустафа Паша в Свиленград

Снимка: iStock by Getty Images

Мостът Мустафа паша, известен също като Старият мост, е пътен мост, който пресича река Марица. Мостът съществува от 1529 година и е част от вакъфски комплекс, който включва още кервансарай, джамия, чаршия и хамам в тогавашния Мустафа Паша, днес Свиленград. Градът носил името на своя Султански везир - Дамад Мустафа, който плаща за масивната конструкция, дело на известния османски архитект Мимар Синан. В строежа участват български майстори и няколко хиляди работници.

Както вероятно се досещате, този разказ е повече от историята на един мост. Според легендата, пашата похарчил толкова много пари за него, че мостът се прочул като един от най-хубавите в цяла Европа с изключителните за времето си 300 м дължина и 21 свода.

Когато султанът бил на посещение на Одринските си сараи, решил да види изящното архитектурно изобретение. Останал запленен, той поискал да го купи от Мустафа паша. Самият паша се гордеел толкова много с моста си, че не искал да се раздели с него, но не желаел да обиди и да си навлече гнева на султана. В безизходицата си Мустафа паша се самоубива, като така отнема възможността на султана да стане негов собственик. Османският султан толкова се разгневил, че проклел моста с клетвата да отнеме най-скъпото на този, който дръзнел да мине по него. Слухът стигнал до жителите, които се изплашили от султанските думи и никой не дръзвал да престъпи по моста. Хората прекосявали реката с лодки или строели бродове, а мостът си стоял все така самотен и неизползван.

Дълго време бащата на Мустафа паша мислил как да върне подаръка на сина си към жителите на града. Така той заключил, че тъй като най-свидното му било отдавна отнето, ще жертва себе си, като мине по моста и така премахне жестокото проклятие. Гибелта на пашата и саможертвата на бащата подкрепят старото народно поверие, че за да бъде здрав и устойчив един мост, той трябва да бъде заплатен с човешки живот.