Когато през май Дънфермлайн бе коронясан за най-новия град в Шотландия, като част от честванията на платинения юбилей на кралица Елизабет Втора, това изненада мнозина.
Но не и местните, които казват, че отдавна са град в очакване и забравената древна столица на Шотландия. Бяхме най-бързо развиващият се град в Европа. Сега сме един от най-креативните и исторически малки градове, споделят жителите на най-новия шотландски град, който някога е бил дом на крале и кралици.
В Дънфермлайн е кипял живот още през неолита, но истинското начало на историята му е поставено едва с брака през 1069 г. на шотландския крал Малкълм III и кралица Маргарет - монарх, канонизиран след смъртта си през 1093 г. заради предаността си към религията и развитието на Дънфермлайн.
Докато кралят изгражда замък на стратегическо възвишение, чиито руини можете да разгледате в парка Питънкрийф, кралица Маргарет се фокусира върху църковните въпроси и създава манастир и път през река Форт, по който да преминават поклонници от Единбург до Дънфермлайн, като по този начин за първи път поставя града на картата.
Съюзът им поставя началото на кралски род, който продължава до 1603 г., когато династията Стюарт, която по това време управлява и Англия, премества двора си в Лондон. През тези шест века древната столица на Шотландия е била в центъра на шотландската история, оставяйки осезаемо наследство, през което посетителите могат да се разходят и днес.
Дънфермлайн е свят от сводести кули, калдъръми и гробища, напомнящ вселената на Хари Потър, и е също толкова романтичен, колкото и Единбург. Именно тук кралица Маргарет за първи път основава скромното си манастирче, около което израстват църква и все по-пищен кралски дворец, чиято фасада се намира в сърцето на града.
Над руините на манастира се извисява абатството Дънфермлайн, където са погребани редица шотландски монарси. Абатството разкрива история от две архитектурни епохи - романската църква на абатството, води началото си от 12 в., а съседната църква на новото абатство от 19 в. е почитана от шотландците като величествената гробница на Робърт Брус, кралят, чиято победа довежда до независимостта на Шотландия в битката при Банокбърн през 1314 г.
В Дънфермлайн са родени не само Брус и кралица Маргарет, но и Чарлз I, последният британски монарх. В гробището пък се намира последното място за почивка на майката на Уилям "Смелото сърце" Уолъс.
Но кралица Маргарет не е най-известната фигура в историята на града. Надолу по хълма от църквата се намира обикновена къща, в която през 1835 г. се появява на бял свят шотландско-американският индустриалец и световноизвестен филантроп Андрю Карнеги.
Семейството на Карнеги пристига в Питсбърг, Пенсилвания, почти без нищо през 1848 г., но натрупва богатството си във великата ера на американските железници. И въпреки че през 1902 г. става най-богатият човек в света, след като продава бизнеса си, включващ компания, която доставя стомана за Бруклинския мост, той остава верен на корените си.
"Карнеги е гигант в историята на Дънфермлайн, гръбнакът на градчето, което се превърна в град", казва управителят на музея Карнеги Марк Маклауд.
Карнеги прекарва остатъка от живота си в раздаване на милиарди долари. И днес думите му още се помнят: "Човек, който умира така богат, умира опозорен". Вероятно той би се зарадвал на новината за статута на града, тъй като е обявил, че мисията му е да "донесе сладост и светлина на хората в Дънфермлайн". Без него нямаше да има наследството на 22 тръста Карнеги, които повече от век участват в световна мрежа от благотворителни дейности и филантропия. Градът нямаше да има обществения плувен басейн "Карнеги Батс" или музикалната зала "Карнеги Хол", нито пък Ню Йорк щеше да има своята "Карнеги Хол".
Без него Дънфермлайн нямаше да има и своята библиотека "Карнеги" - първата от повече от 2500 библиотеки "Карнеги" по света, която през 2017 г. е преобразена. На долния етаж обществената библиотека е вплетена в старата сграда, а в ултрамодерната структура от дъб, стъкло и (в знак на почит към Карнеги) стомана, се помещават музеят и галериите, чиито прозорци от пода до тавана гледат към абатството. Посетителите могат да научат как градът е преживял опустошителния Голям пожар през 1624 г. и епидемиите от холера, както и тежките времена през 80-те години на 20 в., когато икономическото положение се влошава, тъй като старите текстилни фабрики западат.
На запад от историческото ядро се разгръща наследството на Карнеги на открито. Паркът Питънкрийф е буколически оазис известен тук просто като "Глен". Като дете на Карнеги не му е било позволено да играе в това частно имение. Затова през 1903 г. той купува парка и с радост го подарява на Дънфермлайн, за да може всеки да се наслаждава на алеите и градините му. Днес гигантска статуя на Карнеги стои начело на това, което е било обявено за най-добрия парк в Шотландия през 2019 г. от Fields in Trust, британска благотворителна организация.
Разхождайки се по същите улици, по които някога е вървял филантропът, гордостта на местните от статута на града е осезаема. Идват все повече туристи и много от пътниците на круизните кораби избират Дънфермлайн пред Единбург.
Мнозина са убедени, че статутът на град отдавна е трябвало да бъде позволен на Дънфермлайн заради неговата невероятно история, култура, изкуство, музика и наследство.
Този творчески порив се отбелязва с ежегодния фестивал Outwith, който стартира през 2017 г. "The Fringe" се е превърнал в най-голямата част от Единбургския фестивал, а фестивалът "Outwith" празнува усещането за култура "извън" Единбург.
Седемте творчески обекта работят в тясно сътрудничество, като всички са на пешеходно разстояние един от друг - и също така е символ на различията между двата града, като фестивалът Outwith в Дънфермлайн е по-спокоен и по-малък.
Извън града се намира откритият през 2019 г Път на пилигримите във Файф. Пешеходният маршрут следва пътя, по който някога поклонниците са пътували между абатството Дънфермлайн и религиозния център Сейнт Андрюс, отдавна заемащ важно място на туристическата карта на Шотландия.
Градът се намира във вълнуваща точка от своята история. Той вече не е само историческа реликва, а се превръща в творчески център, който си заслужава да бъде видян.