Сюзън Дейвис е живяла в Чикаго през целия си живот, преди през 1988 г. да замине на ваканция на Бонайре. Само четири години по-късно Дейвис си взема сбогом с американския си живот и купува еднопосочен билет за нидерландския карибски остров, където сега работи.
"Влюбих се в Бонайре", казва Дейвис за първото си посещение. "Спомням си, че в деня, в който трябваше да летя за дома, седнах на леглото и си казах: "Някой ден искам да живея тук", споделя тя пред CNN.
И не е единствената...
През 60-те години на миналия век населението на Бонер (както наричат още Бонайре) е малко под 6 000 души, но до 2010 г. то се увеличава повече от два пъти и достига 15 000 души. Днес около 23 000 души наричат Бонайре свой дом, според Статистическата служба на Нидерландия (CBS).
"Не е трудно някой да се премести на острова, но се изисква търпение заради процедурата за оформяне на документи. Позитивната и спокойна атмосфера на острова привлича туристите. Мнозина от тях изобщо не искат да си тръгват.", казва Роландо Марин, служител по информацията в Туристическа корпорация "Бонер".
Повече от впечатляваща дестинация за гмуркане
Бонайре се намира в непосредствена близост до бреговете на Венецуела и е един от трите острова ABC: Аруба, Бонер и Кюрасао. Бонер е специална община на Нидерландия; Аруба и Кюрасао са автономни държави в рамките на Кралство Нидерландия. Бонайре е с площ само 287 квадратни километра и може да го обиколите с кола за три или четири часа. Островът е известен като рай за гмуркачите. Ако не сте холандец или запален гмуркач, вероятно никога не сте чували за острова. Но не само страхотното гмуркане е убедило новодошлите да изоставят предишния си живот и да се преместят на слабо населения остров.
В столицата на острова, Кралендейк, са съсредоточени повечето курорти. В Delfins Beach Resort стаите са оборудвани с миникухни, тъй като повечето от гостите предпочитат продължителен престой от няколко седмици или дори повече. Предлагат се и къщи под наем чрез Airbnb, като много от тях са на цена под 50 евро на вечер.
В ресторантите местният улов, включително риба тон, баракуда, махи-махи, е изтъкнат в менюто, а устойчивостта е подчертана. Изключително популярният камион за храна Cactus Blue Bonaire е притегателна сила за местните жители, които се редят на опашка край пътя по време на обяд. Камионът сервира ястията в чинии за многократна употреба и предлага сок в стъклени бутилки.
Островът демонстрира общностен ангажимент към опазването на околната среда. На Бонайре има резерват за магарета, група за опазване на морските костенурки, резерват за фламинго, фондация за обновяване на кораловите рифове и др. Властите се опитват да спасят целия остров от пластмасата, а много такива изделия за еднократна употреба - като сламки и пластмасови прибори за хранене - бяха забранени през 2022 г.
Защитена природна красота
Бонайре винаги е бил най-слабо развитият остров сред островите ABC, а сделка за земя от 1969 г. помага да се предотврати бъдещо развитие със създаването на национален парк. "Бой" Херера, собственик на бившата плантация "Вашингтон", сключва сделка с правителството да поеме земята след смъртта му с единствената цел да я запази като природен резерват - обяснява Анет Емеренсиана, говорител на Туристическа корпорация "Бонер". Десет години по-късно към района е добавена още една плантация. Националният парк "Вашингтон Слагбаай" обхваща малко под 14 000 акра.
След това, през 1999 г., правителството на Бонер закупува Klein Bonaire (необитаем остров на половин миля от брега) за 4,6 милиона долара със споразумението, че той ще остане естествено запазен остров. Застрояването е забранено. На него се намират местата за гнездене на костенурките и до него се стига с водно такси или екскурзии с лодка.
Хари Шофелен, съсобственик на камиона за храна Cactus Blue Bonaire, посещава Бонер от Нидерландия през 2010 г., когато се намира на кръстопът в живота си, и никога не си тръгва.
"Как може да не го обичаш? Толкова пъти ни се случва - хората пристигат за първи път и вече търсят да си купят къща тук. Изглежда умопомрачително е, но се влюбваш.", казва Шофелен.
Бонер се смята за безопасен. Държавният департамент на САЩ поставя острова в най-ниската си категория, ниво 1 на риск за пътуване, като насърчава посетителите да прилагат обичайните предпазни мерки.
Времето е топло, държавните училища са отлични, а на жителите се осигурява безплатно здравеопазване. Няма светофари, кози и фламинго се разхождат свободно, плажовете са красиви, а жилищата са сравнително достъпни за повечето от пристигащите.
Преместване на острова
Ето защо Кики Мултем решава да се премести на Бонайре, след като го посещава за пет дни през 2021 г. "Бонайре е супер спокоен и лесен за общуване", казва Мултем, блогър, на 30 години. "Хората са изключително приятелски настроени и аз наистина намерих спокойствие тук. Животът на острова ме промени в добрия смисъл на думата."
Може би една от причините, поради които толкова много хора изоставят предишния си живот, за да се преместят в Бонер, е относителната лекота на пребиваване за по-дълъг период от време. Ако имате нидерландски или американски паспорт, можете да останете в Бонер за шест месеца годишно без разрешение за пребиваване. Много други националности могат да останат до 90 дни наведнъж без разрешение за пребиваване.
Ако притежавате нидерландски или американски паспорт, и искате да останете на острова за повече от шест месеца или да работите за период, по-дълъг от 90 дни, трябва да кандидатствате за разрешение.
Няма ограничения за чуждестранните купувачи на жилища. Животът в Бонер все пак изисква адаптация, въпреки че там се доставят стоки от Amazon.
Когато Дейвис се премества на острова, има недостиг на стоки - от хранителни продукти до железария и домашни потреби. Спомня си, че била щастлива, ако можела да купи гъби в супермаркета. А цените на повечето продукти са по-високи, отколкото в САЩ или Европа, заради транспортните разходи и мита.
И все пак, тя живее на остров и гали магаретата, които се разхождат по улиците. Хората са мили, тя ходи на плаж всеки ден, а маракуята е на ръка разстояние.
Когато Дейвис спукала гума, другите шофьори спрели да й помогнат, преди още да е имала възможност да слезе от колата. "В Бонайре има някаква магия", казва Дейвис. "Когато хората пристигат за първи път, те виждат един прекрасен остров с красиво море, земи и приятелски настроени хора. Но докато прекарат една седмица тук, магията вече е в тях: Те усещат притегателната сила на острова и нищо повече не може да ги върне към другия им живот."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}