Бутан, малкото планинско кралство, за което едва ли щяха много хора да са чували, сега е световна звезда заради факта, че в страната се измерва Брутното национално щастие на населението.
В Бутан смятат, че богатите хора невинаги са щастливи, но щастливите хора почти винаги се смятат за богати.
Брутното национално щастие се измерва чрез фактори, които включват всичко от икономическо развитие до запазване на природата и традиционните духовни ценности на хората.
Вижте снимки от Бутан в галерия >>>
Най-известният и най-сниманият будистки манастир в Бутан е този в долината Паро, известен като Гнездото на тигъра или Паро Тактсанг.
Манастирът Паро Тактсанг в долината Паро, известен и като Гнездото на тигъра
Снимка: iStock by Getty Images
За бутанците това е изключително важно място, където през 8-и век в пещера в скалата е медитирал и преподавал будисткият учител Падма Самбхава, считан от мнозина за втория Буда.
Името на манастира идва от легендата, според която гуруто долетял дотук на гърба на тигрица.
Векове наред мястото е смятано за свещено и се използва за медитация. По времето на построяването на манастира (в края на 17-и век) той е бил един от най-високо разположените (надморската му височина е 3120 м).
Смехът е на всички лица в Бутан
Снимка: iStock by Getty ImagesАко сте пътували в будистка страна, със сигурност сте забелязали колко усмихнати са винаги монасите, дори без видима причина. Не е случайно, че толкова много европейци и американци проучват будистките монаси и търсят ли, търсят тайната на тяхното хармонично и щастливо съществуване.
Мостът от вериги, който води до манастира Тачог Лакханг
Снимка: iStock by Getty ImagesВ долината на река Паро се намира и манастирът Тачог Лакханг. По-голяма атракция от самия манастир е мостът, направен от метални вериги, който трябва да се прекоси, за да се стигне до будистката обител.
Пунакха, Бутан
Снимка: iStock by Getty ImagesРеки, планини, манастири - всичко в Бутан съществува в съвършена хармония. Този манастир в Пунакха е построен край мястото, където се сливат две от главните реки в страната - Пхо Чу и Мо Чу.
Молитвени колела в манастира Паро Тактсанг в Бутан
Снимка: iStock by Getty Images
Бутанци стоят край молитвените колела в манастира в Паро Тактсанг
Снимка: iStock by Getty ImagesВ храмовете в хималайската страна, подобно на Тибет, има молитвени колела. На тях е изписана мантра и с всяко завъртане на колелото се смята, че човекът е казал мантрата много пъти.
Будистки монаси играят и се гонят
Снимка: iStock by Getty ImagesМомчетата постъпват в будистки манастири на много крехка възраст, когато още им се играе и тича.
В конституцията на Бутан е записано, че за вечни времена страната е длъжна да запази поне 60% от територията си покрита с гори. Това е и една от малкото страни, които са с отрицателен въглероден отпечатък. По данни на бутанските власти годишно се изхвърлят 2,5 милиона тона въглероден диоксид във въздуха, а се абсорбират близо 6 милиона тона.
Черноврати жерави летят сред облаците
Снимка: iStock by Getty ImagesХималайски черноврат жерав се носи грациозно сред обвитите в облаци гори на Бутан, наред със стотици други видове птици и животни, които обитават необезпокоявано хималайското кралство.
В Бутан се намира най-високият неизкачван връх в света - Гангкар Пуенсум (7570 м), а причината не е в неговата сложност. В Бутан всички планини са считани за дом на боговете. Отношението на страната към алпинизма е предимно негативно с кратки периоди на облекчаване на режима за достъп. От 1983 до 1994 г. е разрешено изкачването на върхове, като за този период има две неуспешни експедиции до Гангкар Пуенсум. От 1994 г. е забранено изкачването на всички планини над 6000 м, а през 2003 г. е върната пълната забрана за алпинизъм.
Бутански як се излежава сред възвишенията на Хималаите
Снимка: iStock by Getty ImagesОт домашните животни в Бутан най-много се отглеждат якове. Тези животни издържат на тежките условия на височина между 3000 и 5000 м, а от млякото им бутанците правят сирене и масло. Всяко лято вълната на яковете се стриже и се тъче. От произведения плат пастирите си правят шапки, дрехи и палатки.
Неделният пазар в Паро
Снимка: iStock by Getty ImagesТова е неделният пазар в Паро. Той не е особено голям, но потапя посетителите си в живота на бутанците.
Типични ястия от Бутан - зеленчуци, картофи, сирене с чили и други
Снимка: iStock by Getty ImagesБутанците ядат много зеленчуци, сирене от як и различни пикантни ястия. И тук, подобно на всички хималайски народи, се пие много чай с масло, който осигурява достатъчно калории през студения сезон.
За да се предпази от негативите на масовия туризъм, страната има строги изисквания за туристите, като се стреми да държи нискобюджетните туристи настрана с изискването си за минимални дневни разходи в размер на 200 или 250 долара (в зависимост от сезона).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}