Едва ли е живописна, нито пък шикозна, но на тази оживена търговска улица ще откриете микрокосмоса на мултикултурния Лондон. Отчасти тази мултиетническа принадлежност се дължи на близката джамия, която привлича мюсюлманите, а отчасти - на ниските наеми на магазините в този отдавна неглижиран квартал.
Ключова роля играе и близостта на стадион "Емирейтс", който привлича армии от футболни фенове, търсещи гостоприемство, вкусна и достъпна храна. Но районът се променя, като в него се заселват хора от други националности и религии, включително млади, модерни британци, които показват как тази глобална столица приема имигрантите. Повече от една трета от лондончани вече са родени в чужбина и представляват 270 националности.
Семейните фирми преобладават в дългия повече от километър участък в Северен Лондон, където се намира само една малка верига супермаркети. Представяме ви кратък пътеводител из тази удивителна улица, събрала света и разказваща вълнуващи истории.
Al Bahia е алжирски месарски и хранителен магазин, управляван от трима братя - Хаким, Кемал и Фетах Амокран. Хаким, изпълнен с увереност, разказва пред BBC: "Отворихме през 2006 г. като халал месарница, но аз живея в Лондон през последните 30 години, след гражданската война в Алжир, и знам как да се справя." За това време той е придобил подчертан лондонски акцент, примесен с разговорни думи, и очевидно обича да общува с клиентите. "Не всички са мюсюлмани", казва той, въпреки че арабският поздрав "салам алейкум" звучи постоянно. "Искаме да обслужваме всички. След всичките тези години се чувстваме част от общността. Тук открих култура, която ме удовлетворява, различен начин на живот и език. В училището ми в Алжир учих френски език, така че се изразявам по-добре на френски, отколкото на арабски, но исках алтернатива. Изучавах международно търговско право в университета, а след това последвах семейната традиция, като отворих този магазин."
Марокански кускус тук се конкурира със северноафрикански зехтин и фурми, баклава, испански сушени смокини, френски сирена и хладилна витрина с пикантни колбаси, но хитът на ресторанта е пикантното пиле с подправки.
От другата страна на улицата е известно етиопско кафене и заведението със загадъчното име MK. Магазинът, собственост на баща и син, е най-старият на улицата, открит през 1976 г., когато това е бил кварталът на червените фенери. Собственикът, Мохамед Аслам, слаб и весел мъж, разчита на помощта на сина си Хаям, вече лондончанин. Роденият в Уганда Аслам започва работа в банковия сектор в Лахор. "Обичам да събирам и пресмятам!" - смее се той. Свръхенергичен, той не спира да работи, дори докато разговаря с екипа на BBC. "Когато отворих, клиентите бяха предимно карибци и англичани, после дойдоха западноафриканци, бангладешци, сомалийци и алжирци", казва той. "Сега имаме етиопци, колумбийци и доста англичани. Никога не трябва да зависим само от една общност в бизнеса." Тук ще откриете различни видове чай от хибискук, бамя, батати, манго, гуава, фурми, главозамайващо многообразие от подправки, ориз, боб и люти чушки.
Dilara е уйгурски ресторант и заведение за храна за вкъщи, управлявано от съпрузите Абдул и Роуз Акшу. Избягали от преследване в Синдзян, автономна територия в Северозападен Китай, те пристигат в Обединеното кралство и отварят бизнеса си преди седем години.
Уйгурската храна е съблазнителна смесица от централноазиатски култури. Тук ще откриете ръчно теглена юфка, задушени патладжани, ориз пилаф, пиле с чили и агнешки кебапчета с подправки - "най-добрите!", твърди Роуз. "Приготвянето на всички тези ястия е изтощителна работа. Но ние харесваме нашите клиенти, които идват дори от далечни краища на Лондон."
След поредица от алжирски и английски кафенета се появява "Микс" - популярен китайски магазин за железария, в който се предлагат почти всички възможни предмети за бита. Госпожа Соу Ли отваря тази пещера на Аладин през 1979 г., след като идва от Хонконг, а две от децата ѝ сега управляват магазина, когато тя отсъства.
Макар да се притесняват да кажат имената си или да бъдат снимани, познанията им за стоката са също толкова енциклопедични, колкото и тези на майка им. Саксии за цветя, тел, винтове, инструменти, четки за боядисване, дървен материал, метли, съдове, капани за мишки ("бестселър") - всичко това можете да откриете в "Микс".
Близо до него се намира алжирската сладкарница "La Princesse", която примамва с екстравагантни кремообразни торти, а до нея изненадващо се появява палестинската оптика "Special Eyes".
Но един малък магазин за храна за вкъщи, Baban's Naan е особено интересен. Това невзрачно място е открито преди пет години, като продължение на семейния бизнес на Малик Тахиди в ирански Кюрдистан. Топлият хляб наан, който асистентът му Адел (иракски кюрд) майсторски обръща върху гореща плоча, може да бъде поръсен със сусам, заатар, чили, чесън или сирене, придружен от фалафел, кибех и кебап.
20-годишният Il Cavaliere е италиански ресторант, чийто собственик Антонио, отваря заведението си около дните на мачовете, като работното време е непостоянно и зависи от настроението на запалянковците. Точно обратното е в Yildiz, харесван турски ресторант, където ежедневно работят до 10 служители. Уйгар Гюзел, син на собственика Ердоган, въпреки че от 20-години живее в Лондон все още владее слабо английски език. "Може би 10 % от клиентите ни са турци, останалите отразяват този смесен квартал", казва той, имайки предвид променящата се демографска картина, тъй като страничните улици стават все по-джентрифицирани. В Yildiz можете да опитате агнешки и пилешки кебапчета, зеленчукови ястия и прясна риба. "Купуваме месото от пазара в Смитфийлдс - предимно уелско или шотландско агнешко, а пиде се приготвя прясно всяка сутрин", казва Гюзел. Никой не си тръгва гладен от Yildiz.
Ароматите на месото се носят през улицата към Sultan Carpets -- бизнес, създаден от трима братя еритрейци, избягали от страната си по време на войната с Етиопия през 90-те години на миналия век. С изненада ще откриете и възможност за разкрасяване по тайна тайландска рецепта в Anta Salon & Spa.
Между тези представители на Африка и Азия Европа със стил се появява Margaux, луксозен фризьорски салон, собственост на динамична млада французойка от Лил. "Дойдох в Лондон случайно преди осем години, отворих този салон и никога не съм се обръщала назад", разказва тя. "Лондон е много отворен град, но аз обичам северен Лондон и по-специално Blackstock Road. Чувствам се като у дома си в тази смесица - всички уважават другите общности, и съм в безопасност".
Седемте й стилисти идват от цял свят, включително и от Иран, а амбициозният й бизнес процъфтява. Тя е толкова доволна от това място, че вече живее над салона. "Тридесет процента от клиентелата ми са французи - останалите са британци", казва тя. "Това е като едно село, където хората се радват на местните си магазини".
Но, разбира се, ресторантите на Blackstock Road са най-многобройни. Jojo's Kitchen е етиопски ресторант, открит през 2022 г. от Йоханес Асфа, с прякор Джоджо. С колоритен етиопски декор, той разполага с повече от 50 места. "Дойдох в Обединеното кралство като кандидат за убежище през 2008 г., след което научих английски", разказва той. След като работи в ресторанти в Адис Абеба, а след това в Лондон, следващата стъпка на Джоджо е да отвори собствено заведение. "Избрах този район заради разнообразието на клиентела", казва той. Безглутеновият теф се внася от Адис Абеба три пъти седмично, както и билките, пиперът и кафето. "Понякога организираме традиционна церемония за клиентите, като изпичаме зърната пред тях - те обожават аромата."
Отвъд Sari Cicek, приятелски настроен турски магазин на ъгъла, който, което е удивително, е отворен 365 дни в годината до 01:00 ч., можете да продължите през европейската територия в Little Sardegna, "сардински" ресторант, последван от класически италиански, Il Guscio.
Малко преди това обаче ще срещнете и блестящ пример за английско предприемачество - Bookbar, книжарница, кафене и винен бар, който се развива все по-успешно. "Той се превръща в дестинация тук", казва тя. "Обичам да работя в района, тъй като има толкова много подкрепа - всички се познаваме."
Докато се наслаждавате на тази мултикултурна улица неусетно ще се озовете в друга част на града. Тротоарите вече са празни, атмосферата се променя, а това ще ви накара да изпитате носталгия по шума, характерите, ароматите и езиците на Blackstock Road - улицата, която никога не спи и винаги ви очаква.