Преди да управлява света, Александър Велики е „учил занаята” да ръководи в Хераклея Синтика – град, който по онова време е бил значително по-голям от основания от баща му Пловдив. Днес, докато тепърва ровят, за да намерят амфитеатъра му, който да засенчи сега наличния във Филибето, археолозите са изложили вече откритото. Не е случайно, че най-великите пишещи в онази епоха споменават това място: Омир, Херодот, Тукидид.

Съвършени пластики, впечатляващи колони, съвършен водопровод, който показва, че древните, за разлика от съвременните хора в съседното и при това прочуто село Рупите, са имали даже вътрешни тоалетни в домовете си, удивително интересен разказ от гида на място – откритие прави и туристът. Единственото, което липсва на това съкровище, което тепърва ще става все по-магнетично, е път.

Пари били дадени, ама път няма, както разбираме от местните. Нищо ново и голям срам! По офроуда – неизравнен коларски път, само на 1,3 км са уникалните карстови минерални извори в изумителни цветове – от синьо до тъмно кафяво, в които стотици хора идват да се топнат. Или дори да си направят естествени кални бани – от рокери до къмпингари с караваните. За топване стават синкавите извори, където температурата е като за вана. Другите са твърде горещи и излъчват не дотам приятна миризма. До тях е направен малък комплекс за отмора с мини басейн с минерална вода, който е чудесен за плаж в градината наоколо, особено при наличието на павилионче за бира – скара с кюфтета и кебапчета по 80 стотинки. Той е буквално залепен до комплекса на Ванга. До него се стига по път между двете оградени негови части – едната е кръста от камъни по склона на някогашния вулкан Кожух, другата е прекрасният парк, основан от Ванга.

До комплекса на най-известната българка в странство, за чиито видения вече пишат не само балканските и руските, но вече и британските медии, се стига покрай импровизирано пазарче за петрички праскови, гръцки зехтин, мед, вино и каквото още ви дойде наум – включително надуваеми топки, имитиращи перфектно дини. Навътре се стига в безплатен и прекрасно уреден паркинг. Има си карта на основните забележителности в парка. Прекрасно поддържаната зеленина в повечето случаи се разглежда като се почне от паметника, поставен за 100-годишнината на Ванга. От него тръгва чуден мост, обграден от бамбук, който не бива да се пипа, и друга растителност.

Това е пътят към храма, изографисан лично и собственоръчно от покойния вече Светлин Русев в неговия характерен стил. А зад него са музеят на Ванга, магазин за продажба на икони и сувенири, ритуална зала, където немалко семейства се бракуват и кръщават отрочетата си. Разположени в полукръг, сградите образуват нещо като защита на храма. Където, апропо, изненадващо впечатление правят изложени за продажба, редом със свещите, ризи.

До храма е къщичката, нещо като свързани сайванчета, където Ванга е посрещала хората за гадание или просто си почивала като на виличка, недалеч от нейния Петрич. Всичко е оставено, както е било, простичко и бедничко. Запазена е даже пейката отпред, зелена като всичко наоколо, където Ванга е снимана от не един тв екип.

В съседство е минералният извор с температура 75 градуса, чиято вода се стича от специална чешма: две езера – по-голямо и мъничко. Откъдето течността идва. Те са в съседство и в мамещите с красивите си, сякаш неестествени по цвят и фотошопнати води, могат да се видят сварени от горещината вътре жабки. Около езерата, на фона на каменния кръст на възвишението насреща, има подредени беседки.