До 2019 г. Гърция по данни на Световната организация по туризъм убедително води сред предпочитанията на българите за почивка. Със започването на пандемията балансът се променя и начело излиза Турция, следвана от Румъния и Унгария, като Гърция остава на четвърта позиция през 2020 и 2021 г., казва в интервю за БТА главният секретар по туристическата политика и развитие в гръцкото Министерство на туризма Олимпия Анастасопулу.

"Въпреки това през 2022 г. е регистрирано значително нарастване на броя на пристигащите от съседната страна, което поражда очаквания за възстановяване на предпочитанията на българите към Гърция. По-конкретно, според проучване на (централната) Банка на Гърция на границата, през 2022 г. входящите пристигания от България възлизат на 1 812 100", казва тя и отбелязва като фактори географската близост и увеличаването на покупките на недвижими имоти от български граждани на гръцка територия (предимно ваканционни жилища), както и на инвестициите в гръцкия хотелиерски сектор.

Перспективи пред съвместния продукт на гръцкия и българския туризъм

В контекста на 68-ата сесия на Регионалната комисия "Европа" на Световната организация по туризъм (СОТ) Олимпия Анастасопулу е провела среща с (вече бившия) служебен министър на туризма на България Илин Димитров, с когото е обсъдила начините за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството между двете страни чрез целенасочени инициативи в областта на туризма.

"По-специално бе поставен акцент върху тематични области като морския туризъм и круизите, както и върху филмовия и здравния туризъм. Освен това и двамата се фокусирахме върху обмена на добри практики и практически познания в областта на туризма през зимата, здравния туризъм и уелнес туризма", казва главният секретар на гръцкото министерство на туризма.

Олимпия Анастасопулу

Снимка: БТА/Спирос Пападатос, Министерство на туризма на Гърция

Анастасопулу и Димитров са обсъдили и подписването на съвместен план за действие. "Възможността за създаване на съвместни програми - пакети за привличане на туристи от трети страни може да бъде разгледана по повод на срещите, които ще се проведат в рамките на 8-ото международно изложение в Атина през ноември следващата година", каза Анастасопулу.

"В частност, може да се постигне съгласие за съвместен подход към туроператорите, действащи на определени пазари, които представляват интерес, за създаване на пакети, които да включват и двете дестинации за тематични формати, които са приоритетни и за двете страни, като например културен туризъм, морски туризъм, MICE (Meetings, Incentives, Conferences and Exhibitions) туризъм и т.н., като същевременно тези пакети могат да бъдат включени и в програмите за съвместна популяризация на двете страни", заяви главният секретар и добави: "Като се вземат предвид конкурентните оферти от дестинации в съседната държава (България) с добро съотношение цена/качество, могат да се създадат конкурентни пакети със Северна Гърция за трети държави".

Сред възможностите тя посочи програмата за сътрудничество InterregV-A "Гърция-България" 2014-2020 г., която все още не е приключила и има за цел, наред с други неща, да насърчи туризма в граничния регион, опазването, защитата, популяризирането и развитието на природното и културното наследство. По-специално, проектът "Разработване на цифрови приложения за използване на трансграничното природно и културно наследство в полза на развитието на туризма" ще създаде архив за събиране и обработване на информация и услуги, свързани с туристически и културни обекти от интерес в граничната зона чрез дейността "Tourism-e", която ще създаде цифрови представяния на тези обекти, които ще бъдат достъпни чрез платформа, а обектите ще могат да бъдат основа за създаване на пакети за сътрудничество в областта на културния туризъм.

Анастасопулу спомена, че от българска страна има девет обекта на културното наследство, обявени от ЮНЕСКО, включително древния град Несебър, както и тракийските могили в Казанлък и Свещари - паметници, които биха могли да се комбинират с обявените археологически обекти Вергина и Филипи в Северна Гърция.

Сред други обекти, които могат да се включат в съвместни туристически маршрути, Анастасопулу посочи православните църкви и манастири в България като Рилския манастир, църквите в Иваново, Боянската църква, заедно с раннохристиянските и византийските паметници в Северна Гърция, които също биха могли да бъдат отправни точки за създаването на туристическа програма с маршрути от религиозен интерес, а от гръцка страна биха могли да бъдат включени стъпките на апостол Павел в Северна Гърция.

"Същевременно, освен съществуващите винени маршрути и "Винените пътища на Северна Гърция" с 34 винарски изби, които могат да бъдат част от пакет в комбинация с винените маршрути в Южна България, могат да бъдат създадени нови, които да включват организирани обиколки на лозови масиви в двете страни, като се акцентира върху историята, културата и гастрономията на винените региони", каза гръцкият главен секретар.

Тя отбеляза, че "Винените пътища на Северна Гърция" са включили в своята мрежа като партньори места за настаняване, ресторанти, магазини за местни продукти, събития и дейности. Нещо подобно би могло да се направи и с новите маршрути, като същевременно се подчертаят местните кухни на двата региона и гастрономическите традиции, още повече, че виненият туризъм е определен като приоритет за българската страна, тъй като тя разполага с винени региони в района на София, Розовата долина, Мелнишкия регион и Пловдив, както и в Тракийската равнина.

По отношение на възможността за съвместни природни маршрути, тя даде за пример Родопите, многобройните национални паркове и езера, националния парк Пирин в България и езерото Керкини в Гърция.

"В допълнение, като се използва съществуващата висококачествена инфраструктура, ски курортите в България и Македония (Гърция) могат да бъдат атракция в комбинирани пакети. Особено ски курортите Фалакру и Лайля се намират в непосредствена близост до гръцко-българската граница. Област Смолян и управляващото дружество на ски центъра в Пампорово започнаха да проучват възможностите за осъществяване на съвместни програми на 12-месечна основа, насочени главно към трети европейски страни, като се използват летищата в Кавала и Пловдив", каза Анастасопулу.

Други перспективи създава евентуален пакет от градски дестинации като София и Солун, както и развитието на конферентния туризъм с оглед на увеличаването на стокообмена между България и Гърция и перспективите за по-нататъшното укрепване на бизнес отношенията.

"И накрая, в контекста на круизните пътувания, пристанището на Кавала може да бъде привлекателно за създаването на туристически пакети, които да включват и двете страни и по този начин да станат по-атрактивни за потенциалните посетители", каза още Олимпия Анастасопулу.