"Свети Стефан" е единствената православна желязна църква и представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към залива Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка, припомня историята на тази великолепна църква списание National Geographic.
През 1849 г. влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди (внук на Софроний Врачански) подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки - една дървена и две каменни, в цариградския квартал "Фенер" между площадите "Балат" и "Фенер", на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 г. е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 г. каменните постройки в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Екзархията функционира в Истанбул и след Освобождението на България до Балканската война през 1912 г.
Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди, синът на Стефан Богориди, поставя основния камък на Желязната църква "Свети Стефан". Истинското строителство на храма започва 32 години по-късно, след като на 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква.
Екзарх Йосиф полага основен камък през юни 1891 г., а строителството на днешната църква започва на 27 април 1892 г. Автор на проекта е османския архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.
Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер".
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.
Тържественото освещаване на новата църква "Свети Стефан" е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. - Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.
Отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние - първият пример за стила в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
В двора на храма "Свети Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски водач на църковно-националната борба на българския народ), Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Една от светините на Българското възраждане, храмът "Свети Стефан", е възстановена в пълния си блясък, за да продължава да привлича със своята красота хиляди наши сънародници и гости на Истанбул.
Цялостната реставрация и ремонт на "Свети Стефан" продължи 7 години, но тя бе предхождана от възстановяване на собствеността върху църквата на "Фондацията на Православната църква на Българската екзархия" в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. Беше подписано и споразумение за опазване на недвижимото културно наследство от министерствата на културата на двете страни.
Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности започнаха през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната.
Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия. Ремонтът започва турската фирма "Артун иншаат", но е довършен от друга турска фирма - "Таш япъ". Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип. Финансовите средства за ремонта са осигурени преимуществено от турската държава и по-конкретно от Истанбулска голяма община, Областна администрация на Истанбул и община Фатих.
Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове ремонтът е спиран на няколко пъти. Финалната фаза на реставрацията беше осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири (приблизително 3,5 млн. евро), от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж, както и са реставрирани всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.
Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните в храма видни български възрожденски духовници. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}