Вълна от недоволство, високи туристически такси, саботиране на Airbnb и други платформи за отдаване под наем, протести, непосилни горещини, пожари, наводнения, различни природни бедствия - световният туризъм едва не се разпадна през отминаващата година.
И докато различни експерти и анализатори търсиха начин да спасят дестинациите и едновременно туристическата индустрия, в България се опитвахме изобщо да привлечем и задържим туристи (за поредна година) с една мантра на повече от 45 години - "Бъдете наши гости, тук съотношението качество-цена е най-доброто в цяла Европа". Към тази "златна кокошка" започна отчаяно да се добавя, че България е благословена и дори защитена от климатичните промени - няма природни катаклизми, лятото е топло, но нe и непосилно горещо, а през зимата привлича с прекрасни условия за ски и отлични хотели.
Страната ни има огромен туристически потенциал. На изложенията през годината България бе рекламирана изключително успешно
Снимка: Мартина Ганчева/БТАВсяко от тези твърдения е напълно вярно - страната ни е прекрасно място за туризъм и би могла да печели не просто от често споменаваното снизходително съотношение цена-качество и епичната битка с фрапето и шезлонга на Северна Гърция - мнозинството сънародници не могат да преодолеят тази психологическа граница, и онази, "другата Гърция", просто си остава мираж - ние можем и трябва да си върнем гордостта, не патриотарството.
България притежава потенциала да се разкрие и развие като дестинация уважаваща и ценяща природата и културата си, ако администрацията, бизнесът и Министерство на туризма имат още повече воля и експертиза, но и ако страната ни уважава туристите, които ни посещават и с почуда откриват наистина колко подценена дестинация е.
Важно е да се отбележи още в началото, че въпреки скептицизма към министъра на туризма Евтим Милошев, той е най-добрият през поне последните 5 години - това мнение се споделя от туристическата индустрия. А това не е просто добро начало, това е първата стъпка към легитимирането на България като дестинация, която не е компромис, а осъзнат избор.
Ако ние не се подценим и чуждестранните посетители няма да го сторят. Шенген отваря граници, но ако ние останем със старите блокажи, това няма да има особено значение. Битката за запазване на ДДС от 9 процента няма да има смисъл, ако го няма качеството на предлаганата услуга и персоналът(ако може да бъде нает) се измъчва, симулирайки ангажираност към работата си, а работодателите грижа и добро заплащане.
Какво показват анализите, какви са изводите, надеждите и перспективите - българският туризъм живя в мечтата за Шенген и надеждата за оцеляване на ръба на ДДС. Какво се случи през 2024 г. и какво не успяхме да постигнем?
Да отворим границите, да затворим чиновническото мислене
Само след 4 дни България ще бъде пълноправен член на Шенген. Едва ли друго събитие в най-новата ни история има толкова голямо значение. Месеци преди това в мечтания и желания Шенген означаваше милиони туристи и милиони приходи. Министърът на туризма и директорът на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма са оптимисти и вече пресмятат ползите.
Туроператорите нямат оптимистични очаквания. Повечето туристи пристигат у нас със самолети, но пък признават, че сухопътният Шенген е важен за имиджа ни
Снимка: БТАСпоред Евтим Милошев 300 млн. повече ще са годишните приходи за туризма от сухопътния Шенген. Но министърът е убеден, че облекченото пътуване до Гърция няма да изпрати повече българи в съседката ни от обичайното, тъй като Черноморието ни предлага различен продукт.
"Днес, повече от всякога, българският туризъм трябва да заяви своята идентичност с увереност и самочувствие след присъединяването към сухопътен Шенген от 1 януари 2025 г. Това е ярък знак, освен за улеснения трафик и икономически отношения между държавите и за сигурност в туризма, а в туризма сигурността е от ключово значение, заявява Милошев и допълва, че първото послание, което трябва да бъде отправено е, че България е сигурна дестинация.
И Румен Драганов е категоричен, че сухопътният Шенген ще доведе повече туристи в страната ни, макар туроператорите да нямат подобни оптимистични очаквания. Повечето туристи пристигат у нас със самолети, но пък тур агенциите оценяват сухопътния Шенген като полза за имиджа ни.
"Нашият институт направи изчисление, че за целия този период България е загубила 12-13 млрд. евро, а Румъния - 19-20 млрд. евро. Това означава, че ние трябва да бъдем компенсирани от ЕС, главно в инфраструктура. Цялото това забавяне нанесе огромна щета на нашата икономика...Само с приемането ни във въздушен Шенген очакваме 13,2 милиона души да са преминали границата през 2024 г. В предпандемичната 2019 г. сме имали 12,5 милиона преминали. Тоест над 600 000 повече са влезли в страната само тази година", анализира Драганов и допълва, че българският туризъм работи в сериозна конкурентна среда не само със съседните дестинации, но и с всички дестинации в света.
ЕС с този Шенген смачка нашето самочувствие и ни караше да се мислим за втора категория хора. Това ни струва и пари. След като сме загубили над 10 милиарда за тези години от 2011 година насам, както и Румънците са губили, ЕС да бъде сега така добър и да ни помогне да си оправим инфраструктурата, включително и връзките, които имаме да изграждаме на река Дунав", коментира още Драганов, но и заявява, че конкуренцията може да доведе всякакви работници... повече българи работят в чужбина, отколкото чужденци у нас. Трябва да сме готови, че светът е отворен, конкуренцията определя кой кой е на пазара".
И тя наистина определя мястото ни - с липсата на работна ръка и наличието на твърде много чиновници.
Евтим Милошев успешно интегрира българският туризъм с идеята за "Дестинация Балкани"
Снимка: БТАНо има надежда и воля за промяна. Идеята на Евтим Милошев за общ туристически продукт между България, Румъния, Албания и Черна гора, Турция и Гърция - "Дестинация Балкани" или "Бранд Балкани" спечели адмирациите на всички споменати страни.
Тя включва създаването на общи туристически маршрути, фокусирани върху културно-исторически и поклоннически туризъм, както и кулинарни и винени дегустации. Този съвместен подход ще обедини уникалните предложения на всяка държава и ще предложи на посетителите запомнящи се преживявания през цялата година. Свързаността между столиците е решаваща за привличането на туристи от далечни пазари като Япония и САЩ, които искат да посетят няколко балкански държави в рамките на едно пътуване.
"Искаме да подобрим въздушната свързаност на Балканите и да представим този нов продукт, който вярвам, че ще надгради предлаганите туристически услуги и ще бъде изключително интересен, особено за туристите от Америка и Азия, коментира неотдавна министърът и отбеляза, че това би представлявало и търговски интерес за бизнеса. Това е и политически знак как туризмът може да обединява народите, особено тук, на Балканите, добави още Милошев, като уточни че чрез "Дестинация Балкани" очакваме над 250 000 туристи от Северна, Южна Америка и Югоизточна Азия.
Бягството на индийците и разочарованите българи
Краткият летен сезон, отсъствието на германските туристи заради недостиг на чартъри, повишените разходи и кадровият проблем бяха сред основните предизвикателства пред туристическия сектор през тази година. Около месец преди откриването на летния сезон се оказа, че не достигат около 50 000 души персонал.
Все по-малко са онези, които искат да работят в ресторантьорството
Снимка: iStock by Getty ImagesДрамата със сезонните работници придобива все по-заплашителни размери. Има ли кой изобщо да работи в сферата на туризма, освен киргизстанци, непалци и филипинци? Кризата е толкова голяма, че дори онези, които остават да работят, използват страната ни като експериментална зона и трамплин към други европейски държави. Преди това в тяхното обучение инвестират работодателите и докато ги обучат търпят още щети. Някои от работниците има квалификация, но пък не говорят дори английски език, а така изпълнението на ангажиментите има става все по-компромисно, категорични са в бранша.
Има ли как да бъдат обучени и приобщени, така че да се гарантира поне сезонна лоялност? Мисията е невъзможна. Базовата заплата за камериерка е 1200-1300 лева. Барманите, сервитьорите и готвачите има по-ниско базово възнаграждение, което се покрива от работодателя. След това някои фирми предоставят възможност работниците да взимат процент от оборота, плюс бакшиши. В заведенията с добра репутация, които правят добър оборот - сервитьорите и барманите могат да стигнат до заплата от 3000 лева. Има заведения, в които дори могат да изработят до над 5000.
Но тези примери са толкова редки, че няма как да привлекат служители от България и трети страни, особено индийците, които имат отличен английски език и лесно си намират работа в ЕС.
Поне 300 чуждестранни работници избягаха от Слънчев бряг. Мнозина от тях идвайки в България, разбират, че ще получат едва 500 долара месечно и няма как да заработят дори рушвет
Снимка: БТАКуриозен бе случаят това лято, когато чуждестранни работници просто избягаха от Слънчев бряг. По неофициални данни в курорта ни са работили около 3000 чужденци и от тях поне 300 са напуснали, преди да им изтекат работните визи за пребиваване у нас. Има предположения, че съществува разработен канал за прехвърляне на работници от България към Западна Европа. Чуждестранните работници имат шенгенска виза и с нея имат право свободно да се движат из цялото шенгенско пространство. Мнозина от тях идвайки в България, разбират, че ще получат едва 500 долара месечно и няма как да заработят дори рушвет. Това е причината да опитват да се преместят в държава с по-висок стандарт. Тук осъзнават, че има разлика във валутата и ще получават не 1000 евро, както са си мислели, а хиляда лева, което е двойно по-малко, отколкото е била договорката в собствената им страна.
За подобно заплащане български работници не помислят и да работят. Мнозина са се опарили заради неспазени уговорки, ненормиран работен ден и ниското заплащане. Студентите и завършващите гимназиите по туризъм избират да работят в съвсем други сфери през лятото или заминават в чужбина, където квалификацията им получава достойно възнаграждение.
От индустрията настояваха за спешни промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, с който се предлагат промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, но така и не стана ясно на какво можем да се надяваме.
Какво ни остава в този случай? Едно ДДС от 9 процента, но не за дълго.
Епопеята ДДС и последната битка със "санитарен кордон"
Депутатите удължиха диференцираната ставка от 9 % ДДС за ресторантьорите до 31 декември 2024 г. Министерството на туризма обяви, че ДДС ставката трябва да бъде запазена и за спортните съоръжения в планинските курорти, и за туроператорите, които се занимават с входящ туризъм - за трансферите на туристите до курортите, включени в туристическите пакети.
За периода декември 2024 г. - март 2025 г. се очаква броят на чужденците, които ще преминат границата на България, да е над 3,2 млн. или с 5 процента повече от миналата година, а приходите, които ще бъдат реализирани от тях, ще тушират всякакви въпроси, които биха възникнали, ако Народното събрание потвърди ставката на ДДС от 9 процента за зимните съоръжения в планинските курорти, за ресторантите и за трансферите, коментира преди броени дни Румен Драганов в интервю за БТА.
Заради политическата криза у нас и неясно как функциониращ парламент, туристическата индустрия у нас всъщност печели и все още се готви за голямата битка, а преди това се бори ДДС ставката да бъде и пребъде, за да реализира печалби.
Междувременно председателят на Българска асоциация на заведенията (БАЗ) Ричард Алибегов обеща, че ако се стигне до решение, при което ДДС става 20%, то разликата от 9% до 20% ДДС ще поемат ресторантьорите и няма да вдигат цените.
Внесли сме повече средства в бюджета дори при 9% ДДС за ресторантите и хотелите, категоричен е Алибегов
Снимка: БТАПо думите му възстановяването на ставката от 20 на 9% не става със задна дата. "След като първото заседание на Комисията по бюджет и финанси е насрочено за 7 януари, това значи, че тогава започва гледането на бюджета. Оттук следва, че след полунощ на Нова година трябва да се пренастроят компютрите и касовите апарати от 9 на 20% ДДС. Това няма как да се отрази нито на сметките, нито на кувертите - невъзможно е да се печатат нови менюта с различни цени за толкова кратко време", обясни той.
Според Алибегов до деня, в който влезе в сила решение за връщане на ДДС от 20 отново на 9%, законът ще бъде спазен, но без услугите в заведенията да поскъпват. "Ние сме против пълненето на хазната чрез увеличаване на налозите за бизнеса. Внесли сме повече средства в бюджета дори при 9% ДДС за ресторантите и хотелите. Недопускането на политици в заведенията е символичен начин да изразим недоволството си към тези, които не ни подкрепят. Създали сме "санитарен кордон" против изказалите се срещу нашата ставка. Над 4000 заведения се включиха в тази инициатива.
Зимните курорти също настояват за запазване на данъчната ставка иначе сезонът е обречен. Връщането на ДДС на 20 на сто за достъпа до спортни съоръжения ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на българските ски курорти, каза Мариян Беляков, изпълнителен директор на "Пампорово" АД. По думите му това ще се отрази и върху цената на услугата, а и ще лиши от компенсаторен механизъм на бизнеса да "обере" инфлацията, ръста на заплатите. Беляков напомни, че туристическите пакети са договаряни миналата година, когато е била заложена ставка от 9 процента ДДС и изрази опасения от счетоводен хаос.
Изпълнителният директор на "Пампорово" АД поиска запазване и на ДДС от 9 процента за ресторантьорите и след 31 декември 2024 г., като акцентира, че този проблем засяга и ски курортите, които не предоставят само достъп до съоръжения, а имат и хотели, и заведения.
Само след броени дни ще разберем дали ще има промяна и как тя ще се отрази на бизнеса. Дотогава и туристическата индустрия и посетителите в курортите ни могат да не обръщат внимание на политическия хаос.
Българският турист е най-добрият турист
Независимо, че поне половината от лятото българският турист прекарва в Северна Гърция, оказва се, че той е почти толкова силно привързан и към Българското Черноморие. Според анализаторите на Института за пазарна икономика Лято 2024 е изключително успешно.
За целия летен период броят на реализираните нощувки надхвърля 20,3 милиона - много близо до последната предпандемична година, когато броят им беше 21 милиона. Най-активните месеци са юли и август, когато общият брой на нощувките гравитира около 6 милиона, над 3,5 милиона са те през юни, а 3,1 милиона - през септември.
И тук в статистиката идва изненадата- наблюдава се траен спад при тези, реализирани от чужденци (12,7 милиона спрямо 15 милиона преди пандемията), но съчетан със значително повишение при тези на българите (7,6 милиона спрямо 5,9 милиона през 2019 година).
Българският турист харчи и най-много.
Тази година изненадващо нямаше дебат замърсена или не е морската ни вода, висока ли е цената на цацата, и "цакат ли ни с топла бира", и колко ни струва сянката. Явно наистина настъпва промяна. Но тя е от друг тип.
Размествания в основния микс от пазари, които формират близо 60 на сто от трафика към България през летния туристически сезон и спад в сектора с поне три на сто на годишна база, отчетоха в края на годината от Бургаската регионална туристическа камара (БРТК) в анализа си за летния сезон. Пристигналите пътници за периода януари-септември 2024 г. са 865 000 спрямо 891 000 през 2023 година. Това показва, че изоставането на сектора спрямо годината преди пандемията от Covid-19, когато туристическият бранш посрещна повече от 1,4 млн. туристи, се увеличава с нови 2 процентни пункта до 39 на сто.
Ако целта е резултат, близък до този преди 5 години, то е нужно да привлечем поне 550 000 туристи, което изглежда почти невъзможно на фона на липсващите полети от Русия, Беларус и Украйна.
Възниква и друг дисбаланс. Зимният туризъм изпреварва летния. Той се засилва все повече, а по данни на НСИ има ръст на посещенията с 25%.
Този зимен туристически сезон - между декември и края на март, България очаква около 3,1 млн. чуждестранни посетители. От очаквания общ брой посещения на чужденци тази зима близо 2 млн. ще са с цел туризъм, тези, които ще изберат страната ни за ски туризъм, ще са около 300 000. Около 400 000 ще са чуждестранните гости, които ще пристигнат у нас за културен туризъм в градска историческа среда и балнео почивка. Очакваните приходи в туризма общо от българи и чужденци през този зимен сезон възлизат на 3 млрд. лева. Спрямо 2019 г. това ще е ръст с около 30 процента и той се дължи основно на инфлацията и някои други процеси, свързани с повишаване нивото на туристическото предлагане.
National Geographic, BBC и проф. Бетани Хюз - посланиците на българския туризъм
Докато се чудим как да привлечем туристи, други вече знаят как да разкрият чудесата ни. През 2025 г. Министерството на туризма цели да надгради постигнатото през 2024 г., която статистиката определя като най-успешната до момента.
Периодът януари - септември 2024 г. е рекорден за българския туризъм по брой регистрации на туристи, брой нощувки и приходи от тях, според данните на Националния статистически институт.
В този период общият брой туристически регистрации е 7,5 млн., като ръстът спрямо същия период на 2019 г., е 9,4%. Увеличението на туристите в морските области е с 3,7%, а във вътрешността на страната е 14,9%.
Годишната програма за национална туристическа реклама поставя акцент върху иновативния маркетинг и дигитализацията. Предвиждат се партньорства с водещи световни медии като National Geographic, BBC и CNN, както и мащабни кампании в платформите Google, Meta и Booking.com. Тези активности ще подкрепят позиционирането на България като атрактивна дестинация за културен, спа и здравен туризъм.
През следващата година България ще участва на 27 международни туристически форуми, включително в Дания, Китай, Швейцария и Япония, което значително разширява обхвата на националното ни представяне.
Проф. Бетани Хюз ще снима филми за София и Пловдив
Снимка: Община СозополМеждувременно проф. Бетани Хюз ще представи София и Пловдив в новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria - "Съкровищата на България". В първия от епизодите, създаден през 2023 година се разказва за Казанлъшката гробница, Бузлуджа, Базиликата в Пловдив, Хераклея Синтика, Рилския манастир, Рилските езера, Археологически музей - Варна, където е изложено най-старото обработено злато в света, Варненското езеро, нестинарските ритуали в село Кости и ритуали на жители от село Рибново. Във втория епизод, по който е работено през април тази година, са заснети Пловдив, Велико Търново, Белоградчик, Созопол, пещерата "Магура".
Бюджетът за националната реклама за догодина ще се придържа в параметрите на предходните години - около 14 млн. лева. Тези пари са основно за участие в международни изложения. Изчисленията на ведомството и на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма сочат, че освен Министерството на туризма, с бюджет за реклама в чужбина разполагат и Министерството на културата, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията и още редица ведомства.
Страната ни отделя близо 6,5 евро на чуждестранен посетител, който влиза от страната, а Гърция и Турция - около 11 евро.
Надежда за българския туризъм има и тя няма да бъде напразна, ако успеем да върнем самочувствието си и се потрудим да бъдем наистина гостоприемни и открити - без келепира и кьоравото, те вече не могат да ни бъдат визитка.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}