Бонайре е истински рай с най-чистото море | Trip.dir.bg

Даже на пристанището, където спират огромни 12-етажни круизни кораби, няма по-чисто море от това, което ще видите на остров Бонайре. На български кой знае защо го наричат Бонер по френски маниер, но местният език папиаменто е най-близък до португалския, така че правилната транскрипция е споменатата от нас.

Бонайре означава същото като названието на аржентинската столица Буенос Айрес, за която също ще ви разказваме в следващ пътепис – хубав въздух. Сигурно не сте го чували дори този приказен остров, където новата година се празнува на плажа при температура през деня и нощта около 30 градуса. Той е един от малките Антили.

От групата ABC – по началните букви от наименованията, заедно с Аруба и Кюрасао. Бонайре е най-малкият от околните острови и със сигурност най-запазеният и най-чистият. За разлика от съседните острови, където всичко е понаправено, на този остров и езерата с фламинго, и плажовете са напълно автентични, недокоснати от човешката ръка. Въпреки спокойното изумрудено море, ще намерите прекрасни сърфърски курорти и от двете страни на острова. Те са направени като своеобразни лагери от типа на къмпинги. Сякаш повече внимание е обърнато на местата, където да се държат дъските, отколкото на подслона на хората. И до тях има ваканционни клубове, но не излъскани и каменни, а райски тропически градини с пръснати в тях малки дървени едноетажни бунгала, пръснати под палмите досами плажа. Между тях – малък и също дървен бар, за да не се налага човек да излиза от малкия рай дори за храна и напитки, а да бъде щастието пълно. Плажовете са фантастични. Вместо чадъри, направени са покриви от тръстика над конструкции, осигуряващи пространство за излягане на двама души. Върху камъка са опнати яркоцветни шалтета в цветовете на Карибите. Невероятно мекият пясък, ласкавото слънце, което никога не сгрява температурата до непоносими градуси, фантастичното море, игуаните, които щъкат на свобода и понякога така се сливат с пейзажа, че някой може да ги настъпи, от което те остават абсолютно невъзмутими – идилията е пълна.

Времето сякаш е спряло и съвършената почивка се оказва абсолютна реалност. Ако има някакъв проблем на Бонайре, той е, че онези, които не карат сърф и не обожават печенето на плажа по цял ден, нямат кой знае какви опции за прекарване на изобилието от свободно време. До пристанището, където има и някоя друга интересна къща в колониален стил, най-привлекателно за туристите е пазарчето, на което продават всякакви непотребни неща.

Повечето круизни туристи си тръгват с малка бутилка от местната напитка на базата на ром. Въпреки че по принцип човек няма право да качва алкохол на борда на кораба, магията се случва като въпросното шише бива омотано в пухкавите кърпи за плаж и по този начин се оказва невидимо на скенерите, през които се налага преминаване на туристите.