На третия ден след пристигането в базовия лагер - на 7000 метра височина, той си мислил, че за 10 дни ще изкачи връх Даулагири, но не се е получило точно така.
"След това направихме една атака, втора атака, успех, връщане, чакане и почват да те ядат нервите, защото сезонът изтича. Оказа се обаче, че след 25 септември се отвори едно страхотно време над Хималаите, че и двата върха, които се катереха, видяха много изкачвания. Дхаулагири беше изкачен само от мен и от един руснак. Чакам сега информацията и за един италиански отбор дали са го изкачили", разказа алпинистът по БНТ.
"Да покоряваш върхове в слънчево време ти дава обзора, панорамата и виждаш всичко отгоре. Това е моментът, в който всеки един алпинист иска да стигне в края на експедицията буквално да стъпи отгоре и да каже - няма повече нагоре - това е велик момент. Психически вече се отпускаш, че си го направил", допълни Боян Петров.
По думите му е по-честно и по-спортно постижение да изкачиш осемхилядника без кислородна маска. Като задача по математика - все едно да си я решил с елка или без елка.
"Снощи с огромен кеф си изядох шопската салата и таратора, които Ради беше направила", сподели той за семейната вечеря.
Боян Петров има да качи само 7 килограма за 5 месеца, когато започва подготовката му за следващия сезон. Дългите паузи те разконцентрират физически и психически. След 5 месеца дори се усещам, че съм забравил част от стратегията на оцеляването, споделя той.
През март Боян Петров е планирал изкачване на още два върха в Хималаите - Шиша Пангма, а после - комерсиалния Еверест, който, "колкото и да не искам да го направя, все пак е върхът на хималайската корона. "Не със страх, а с огромно уважение ще подходя към изкачването му, защото все пак на 8800 метра не съм бил. Най-високото ми е 1600 - К2. Но трябва да го направя", обобщи Боян Петров.
По думите му върховете му дават основни определящи моменти в живота. "Аз като се обърна назад, виждам само върхове. Но всеки от тях го свързвам с някаква някаква малка драма, така че животът ми в последните 17 години е изпълнен с моменти. Не искам като се обърна назад, да видя сивотия, която не можеш да определиш: абе, това 2005-та ли беше, или 2011-та ли? На мен всичките ми дни са пълни с точки, с върхове, със знамена, с радост, с емоция".
Да си почине, да обърне внимание на музейната си работа и започнати проекти планира в близко бъдеще алпинистът и биолог Боян Петров.