Часовникарски и шоколадов тур из елегантната Женева | Trip.dir.bg

Пристигането в Женева може да бъде по няколко пътя – с автобусна екскурзия от България, със самолет и с жп шатъл до центъра или по най-швейцарския начин – с някой от супер чистите и уникално точни влакове от някой от другите градове, които посетихме през последните дни – вечния съперник Цюрих, столицата Базел, някой от другите красавци на езерото Леман.

Ако посещението ви тръгне от гарата, вие веднага се озовавате в Часовникарския квартал. Тук преди 517 години започва да работи първата фирма в този занаят. Идеята била на управляващия града лидер на реформацията Жан Калвен, който призовал местните бижутери да направят нещо ново и вълнуващо. Общото дело потръгнало. Оттогава и досега часовниците, произвеждани в града струват доста скъпо. Но пък са направили града, какъвто е – богат и елегантен. Постепенно се появяват и различните марки от т.нар. „висше часовникарство”, като първата е „Вашерон Константен” от 1755 г. Друг от брандовете „Патек Филип” пък е направил цяла експозиция за женевския занаят по измерване на времето.

Но нека се върнем по маршрута си. Вървите надолу по булевард „Монблан” към прочутото като Женевско езеро Леман, по чиито брегове са цели 4 швейцарски кантона и немалко френски селища, включително прочутия Евиан. Трябват ви по-малко от пет минути, докато стигнете от гарата до прочутия мост „Монблан” над водната шир. Ние обаче ви съветваме да свърнете вдясно по Ке де Брег. Ще минете покрай хотел „4 сезона”. После покрай ресторанта „Бялото и червеното”, който от 10 години е несменяем участник в сборника на най-добрите в света „Мишлен”, а смайва със своя семпъл интериор на винарска изба и доста достъпните – по женевски, разбира се, цени. Отваряме скоба, за да да кажем нещо полезно за туриста извън обсега на Мишлен: топката сладолед „Мьовенпик” – швейцарската класика, тук е 3,70 франка или нещо като 6 лева, докато в Цюрих е 4,50 шв.фр., а в Базел е 4,20. Така са и останалите цени в града – доста високи по нашите и приемливи при швейцарските стандарти.

Следващият впечатляващ обект по кея е един от най-старите и най-добрите шоколатиери в града и в света „Фаварже” прави десерта от 1826 г. и все със сурова захар от тръстика. Шоколадите, особено в комплект по 4 в пакет излизат доста по-изгодни от „Линд” например, на нивото на масовия и най-популярен в страната бранд „Кайе” и около прекрасната „Рагуза”.

Специалният ни тур свърва вляво към „Сите дьо тон” – часовникарската крепост на града от столетия, сега малък музей. Той е бил нещо като юзина, която е контролирала подаването на вода за квартала на часовникарските ателиета – 4000 на брой през 19-и век. Един от майсторите измислил отпускането на напора на водата да става с изстрелването й като мощна струя нагоре – фонтан, който стигал 30 м височина. Мостът е кръстен на Машината, който става толкова любим на жителите и гостите на града, че властта решава да мултиплицира ефекта и пренася идеята с още по-голям размах – водата скача на 140 м на прочутия фонтан в най-широката част на езерото. Преди да стигнем дотам, вече сме слезли от моста и сме завили наляво към световноизвестния фонтан.

Пътят ни минава покрай специален златен часовник, какъвто не сте виждали никъде – той измерва слънчевото, реалното време и какво ли още не. Пресекли нашир моста „Монблан”, от другата страна ще намерите друго прочуто творение на местните занаятчии. Това е цветният часовник. Алпинеумът, чиято картина от 6500 стръка се сменя сезонно от декоратори, а секундната му стрелка е най-дългата на планетата. През прекрасно поддържаната английска градина – един от най-красивите паркове на Европа и света, стигате до Jet d’Eau, поставен на това място в езерото през 1891 г. и развиван след това с последни технически постижения до сегашния си вид.

Връщайки се към града ще намерите по лъскавата „Рю дьо Рон” улиците на големите часовникарски марки. Ако сте огладнели завоят вдясно ще ви отведе по уличките с ресторанти като прочутия „Термометър”, който е и с приемливи цени, водещи към прочутия площад „дю Молар”. Освен заведения, включително цял хъб от тях на партерния етаж на универсалния магазин „Глобус”, на него ще намерите стара часовникова кула, много приятни заведения, чудесния шоколатиер „Рор”.

Нагоре по хълма, водещ към стария град ще минете през едно чудесно площадче във френски стил, на което един от многото ресторанти предлага „българска салата”. Още нагоре излизате на централния площад на Стария град, който е като кътче Париж в Алпите. И отново е пълно със заведения от всякакъв вид и характер – уютни ресторантчета, бистра от френски тип, барове.

Слизайки отгоре, не се връщайте на „Молар”, а завийте вляво по рю дьо Марше или „улица пазарна”, където е съвременният масов шопинг. Тя прелива в улицата на Конфедерацията, чийто паметник е до цветния часовник. В края, малко преди търговския проспект да извие вдясно към площад „Бел Ер” и канала с мостовете до юзината, ще намерите и смятаната за най-добра сладкарница в града „Дю Рон” от 1875 г.

Обратно до езерото, завийте вдясно по кея и ще се озовете след 2-3 минути на моста „Моблан”, с магазин на едноименната марка в единия край и френската сладкарница „Ладуре” от другия, освен ако не свири български ромски оркестър и не се заслушате в леко чалгизираните му варианти на световни класически хитове. Забавно е на фона на изисканите кафенета и барове по канала като „Ривърсайд”, на спокойно плаващите във водите бели лебеди и цялата елегантност наоколо .

Тръгнали по моста „Монблан”, ще усетите, че той се клати здраво под напора на преминаващите стотици автомобили, камиони, хора и велосипеди. Но вие снимате езерото, знамената по краищата на съоръжението над него, по което вървите и красивите хотели по брега. За да ги разгледате, можете да завиете вдясно от моста по кея „Монблан”. „Бо Риваж”, „Англетер”, „Кемпински” с панорамния бар на втория етаж, чак до легендарния „Президент Уилсън” с целия му парк с уникален басейн и всякакви екстри. На връщане към гарата, вляво можете да завиете към „Къщата на часовникарството”. На метри от булевард „Монблан” е направен цял комплекс, в който ще намерите какво ли не. Има и часовници за всеки джоб – от 100 лева до стотици хиляди, специализирана сладкарница, заведение. И отново сте на гарата, която е само на 2-3 минути пеша, научили всичко за града, часовниците и шоколада.