Това лято планинските ни хотели, къщи за гости и хижи, се радват на голям туристически интерес, особено през уикендите, когато е почти невъзможно да откриете свободни места, показва проверка на БНР. Някои бази са предварително резервирани до края на сезона. И тъй като търсенето определя предлагането, цените растат. Нощувка за двама в скромна къща за гости в планината варира средно между 70 и 100 лв., като напоследък тенденцията е да се отдава цялата къща под наем на вечер на цени, започващи от 200 -300 лв. Широк е спектърът от предложения и на планинските ни курорти, където цената зависи от категорията на хотела, начина на изхранване и наличието на спа зона и т.н., но и там се наблюдава сериозен ценови ръст.
Млади хора, семейства с деца и чужденци са сред най-честите гости на планинските ни бази, които са изходен пункт за пешеходни преходи на прохлада сред природата.
"Дали е Витоша, дали е Рила, Пирин или Стара планина, търси се височина над 1400-1500 м. Там е по-хладничко, по-сенчесто, попадаме на предимно горски пояс - казва Петър Стоянов, хижар, доброволец и съпредседател на Български планинарски съюз. - Юли и август са стабилни месеци без резки промени в атмосферните условия и са подходящи да се изкачите до високите планини Рила и Пирин, до върхове и езера... Ако прецените внимателно маршрута и не надценявате собствените си физически възможности, не би трябвало да има планина у нас, която да ви изненада, но е много важно добре да се подготвите предварително."
Гъста мрежа от пешеходни пътеки покрива по-голямата част от планините в България. Актуална информация за тях ще откриете в сайта, създаден от група любители. В интерактивна карта те са нанесли около 70 % от маркираните маршрути, както и някои необозначени пътеки.
"В България имаме добрата възможност да разполагаме с хижи на пешеходно разстояние по-малко от един ден и не се налага да се нощува някъде в пустошта в преход между две хижи -обяснява Петър Стоянов. - Имаме достатъчно гъстота на хижи по маршрутите, за разлика от други държави в Европа. Навремето предците ни, които са изграждали хижите на доброволни начала, са преценили, че е хубаво на разстояние от 6-8 часа да има хижа или заслон. Така че ако няма хижа, има заслон. През последните 20-30 години са изградени няколко аварийни заслона на едни от най-натоварените маршрути, като например между Калофер и връх Ботев, където бяха построени няколко такива."
Повечето чуждестранни посетители са индивидуални туристи и сами организират пребиваването си в планините ни чрез интернет: "Моите наблюдения са, че чужденците отделят много повече внимание и време за своята подготовка. Разучават хартиените карти, които все още са си актуални, ползват приложения със сателитни изображения, проучват си нещата и нямат проблеми с придвижването в планината. Основните маршрути, за които идват са международните Е 3, Е4 и Е8, които са добре познати в Европа, има достатъчно информация и онлайн приложения за тях", казва в заключение Петър Стоянов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}