В понеделник, 27 ноември 1989 г., Гонсало Рохас е на училище в колумбийската столица Богота, когато учителят го извежда от час, за да му съобщи ужасяваща новина. Баща му, който също се казвал Гонсало, е загинал в самолетна катастрофа същата сутрин.
"Спомням си, че си тръгнах и видях майка ми и баба ми да ме чакат и да плачат", разказва Рохас пред Би Би Си, който тогава е бил едва 10-годишен. "Беше много, много тъжен ден." Минути след излитането експлозия на борда на полет 203 на Avianca убива 107-те пътници и екипажа, както и трима души на земята, които са били ударени от падащи отломки.
Взривът не е бил инцидент. Това е умишлено бомбено нападение, извършено от Пабло Ескобар и неговия картел от Меделин.
Въпреки че епохата на войните за наркотици, бомбените атентати, отвличанията и високия брой убийства до голяма степен е останало в миналото на Колумбия, наследството на Ескобар не е.
Известният престъпник, който е убит от силите за сигурност през 1993 г., е придобил почти култов статут по целия свят, увековечен в книги, музика и телевизионни продукции като сериала Narcos на Netflix. В самата Колумбия името и ликът му са изписани върху чаши, ключодържатели и тениски в туристическите магазини, предназначени предимно за любопитни посетители.
Но предложение за закон в Конгреса на Колумбия се опитва да промени това.
Законопроектът предвижда забрана на стоките на Ескобар - както и на други осъдени престъпници - за да се сложи край на възхваляването на наркобоса, който е заемал централно място в световната търговия с кокаин и е смятан за отговорен за поне 4000 убийства.
"Трудните въпроси, които са част от историята и паметта на нашата страна, не могат да бъдат припомняни просто с тениска или стикер, продаван на ъгъла на улицата", казва Хуан Себастиан Гомес, член на Конгреса и съавтор на законопроекта.
Предложеният закон ще забрани продажбата, както и използването и носенето на дрехи и предмети, популяризиращи престъпници, включително Ескобар. Това би означавало глоби за тези, които нарушават правилата, както и временно спиране на дейността на предприятията.
Много от продавачите, които продават тези стоки, твърдят, че законът, забраняващ тази стока, би навредил на препитанието им.
"Това е ужасно. Имаме право да работим, а тези тениски на Пабло винаги се продават добре", казва Хоана Монтоя, която притежава сергия, пълна със стоки на Ескобар в Комуна 13, популярна туристическа зона в Меделин.
Меделин, родният град на Ескобар, е известен като "най-опасния град в света" в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век заради насилието, свързано с войните за наркотици и въоръжения конфликт в Колумбия.
Днес градът се е превърнал в център на иновациите и туризма, а търговците се стремят да спечелят от наплива на посетители, които искат да си вземат сувенири - някои от тях свързани с Ескобар.
"От стоките на Ескобар се възползват много семейства тук - те ни издържат. Помага ни да си плащаме наема, да купуваме храна, да се грижим за децата си", казва продавачката Монтая, която издържа себе си и малката си дъщеря.
Монтоя казва, че поне 15 % от продажбите ѝ идват от продуктите на Ескобар, но някои продавачи казват пред Би Би Си, че при тях те достигат 60 %.
Ако законопроектът бъде одобрен, ще има определен период от време, в който продавачите ще могат да се запознаят с новите правила и постепенно да изтеглят наличностите си=
"Ще се нуждаем от преходна фаза, за да могат хората да спрат да продават тези продукти и да ги заменят с други", обяснява конгресмен Гомес. Той казва, че Колумбия има по-интересни неща за показване от наркобароните и че асоциацията с Ескобар е заклеймила страната в чужбина.
Някои от тениските, продавани за около 6 евро, носят фраза, свързана с Ескобар - "сребро или олово?". Това символизира избора, който шефът на картела е давал на онези, които са представлявали заплаха за престъпните му операции: да приемат подкуп или да бъдат убити.
Продавачката Мария Суарес смята, че печалбата, получена от продажбата на стоки на Ескобар, не е етична.
"Имаме нужда от тази забрана. Той е вършил ужасни неща, а тези сувенири са неща, които не бива да съществуват", казва тя и обяснява, че се чувства неудобно, че шефът ѝ продава артикули на Ескобар.
Смята се, че в един момент Ескобар и неговият картел от Меделин са контролирали 80% от кокаина, влизащ в САЩ. През 1987 г. той е обявен за един от най-богатите хора в света от списание Forbes.
Той изразходва част от състоянието си за развитие на бедняшки квартали, но много хора смятат това за тактика за купуване на лоялност от някои слоеве на населението.
Години след смъртта на баща си Рохас си спомня за него като за спокоен и отговорен човек, който обичал семейството си. За него законопроектът е определящ момент.
"Това е крайъгълен камък по пътя към това как да осмислим случващото се по отношение на комерсиализацията на образите на Пабло Ескобар, за да го коригираме", казва Рохас.
Въпреки това има критики към предложенията. Той смята, че законопроектът не се фокусира достатъчно върху образованието.
Рохас си спомня един ден преди много години, когато среща мъж, облечен в зелена тениска със силуета на Ескобар и надпис "Пабло, президент".
"Това предизвика у мен такова объркване, че не бях в състояние да му кажа нищо по въпроса", казва той. "Трябва да се наблегне повече на начина, по който предаваме различни послания на новите поколения, така че да няма положителна представа за това какво представлява босът на картела."
Рохас участва активно в усилията за преформулиране на разказите за Ескобар и търговията с наркотици. Заедно с някои други жертви през 2019 г. той стартира narcostore.com - онлайн магазин, в който изглежда се продават предмети, свързани с Ескобар.
Но нито един от продуктите не съществува в действителност, а когато клиентите изберат даден артикул, им се показва видео свидетелство от жертва. Рохас твърди, че сайтът е привлякъл 180 милиона посещения от цял свят.
В Конгреса на Колумбия законопроектът е изправен пред четири етапа, които трябва да премине, преди да стане закон. Гомес казва, че се надява той да предизвика размисъл както в Конгреса, така и извън него.
"В Германия не се продават тениски на Хитлер или свастики. В Италия не се продават стикери на Мусолини, а в Чили не се ходи за копие на личната карта на Пиночет. Мисля, че най-важното нещо, което законопроектът може да направи, е да предизвика разговор като държава - разговор, който все още не се е състоял."
Кметът на Меделин, който беше и кандидат за президент на изборите през 2022 г., публично подкрепи законопроекта, като нарече стоката "обида за града, страната и жертвите".
В Ел Побладо, елитен район на Меделин, популярен сред туристите, трима американци разглеждат сергия, пълна със сувенири. Единият си купува шапка с името и лика на Ескобар, отпечатани отпред. Казва, че иска да има спомен от "историята".
Но за поддръжниците на законопроекта не става дума за премахване на Ескобар от историята, а за заличаване на митичната представа за него, за насърчаване на нови начини за почитане на жертвите, които е убил, и за признаване на продължителната болка на жертвите, останали след него.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}