Преклонната възраст на дъба е доказана научно през март 1982 година, когато чрез измервания и научни проучвания се разбира, че възрастта му е 1637 години, което означава, че израстването на фиданката датира от 345 г. Годината на засаждането е "видяна" с Преслеров свредел, чрез който се изваждат дървесни цилиндри по дължината на радиуса и се преброяват годишните кръгове.
"Старият дъб", както е известен още дъбът в Гранит, е висок 23.40 метра. Дебелината на ствола му е 2,38 м, обиколката на стъблото - 7.46 м (на височина от земята 1,30 м), а хоризонтална проекция на короната му - 1017.36 кв.м. Това сочат данните, описващи най-старото дърво в България.
За защитен обект "Вековно дърво" летният дъб е обявен със заповед номер - 2276 от 25 декември 1967 година на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под номер 388.
Дървото изглежда изсъхнало през последните 20 години. От огромната, прекрасна зелена някога корона днес е останал само един почти сух скелет с няколко живи клона. През 1969 година се счупва най-големият склон от северната страна. През 1983 е направено укрепване на хоризонталните клони с дървена конструкция, която три години по-късно е заменена със стоманена. Така "Старият дъб" изглежда като жива инсталация - плод едновременно на природата и човека.