Проф. Николай Овчаров показа слитъче самородно злато - първото доказателство за добива на злато на Перперикон.

Късчето - 4,86 г, около 22 карата, може да е използвано и като масивна златна монета от епохата - солид, която е била с тегло 4,5 - 4,6 г, уточни ученият.

На пресконференция в БТА професорът определи като много успешен 17-ият археологически сезон на Перперикон. Той показа малка част от над хилядата находки - ценни с естетическата и с историческата си стойност.

Вижте снимки >>>

Между тях са сребърни и бронзови гривни, наушници и обици, които датират към 12-14-и в. некропола, в който се е превърнала трикорабната раннохристиянска базилика през близо хилядолетното си съществуване.

В началото тя е била с размери 34 м дължина и 14 м ширина, с атриум /двор/ с изящна колонада, през Средновековието става еднокорабна - с дължина 25 м, през 12-13-и в. е около 15 м, а през 14-и в. вече е място за погребения.
Досега са разкрити около 35 скални гроба в църквата и близо до нея.

В базиликата са намерени и много монети, които свидетелстват за съществуването й от втората половина на 5-и в. до втората половина на 14-и в., отбеляза проф. Овчаров.

Той показа елементи от сребърен рангов колан, показващ мястото на собственика в социалната йерархия, открити в нивата от 5-и в. в храма.

Близо 4000 души са били на Перперикон през почивните дни около 6 септември според проф. Николай Овчаров. По думите му около 200 000 годишно са посетителите на един от най-значимите обекти на културния туризъм у нас - статистиката за тази година още не е излязла.