Един по-различен прочит за паметника на Альоша | Trip.dir.bg

Европейската столица на културата Пловдив влезе в новините напоследък с поредния спор за бъдещето на един от нейните символи - паметникът на Альоша. За чуждите туристи често той е много по-интересен, отколкото много други паметници, каквито са виждали в изобилие в Италия и Гърция. Защото там са имали античност, също като нас, но не са имали социализъм.

Альоша е кацнал на хълма Бунарджика – идва от турската дума за извор или кладенец – „бунар”, който още преди 85 години самият цар Борис Трети е поискал да бъде прекръстен Хълм на освободителите. Понеже на него има и монумент на руските войни, паднали за града във войната с Османската империя, вдигнат през 1881 г. Сега той е встрани, в подножието на Альоша.

Двата монумента са на различни площадки на специално аранжиран около тях архитектурен и ландшафтен ансамбъл. Интересно е, че Альоша не гледа към центъра на композицията, а напред към Пловдив. Всъщност, по времето когато е античен град, хората от древността са наричали възвишението по името на полубог. Известно е било като Хълм на Херкулес. Според легендите е имало е монумент на най-силния богочовек на върха.

Вероятната причина именно той да бъде патрон е, че оттогава и досега една от най-приятните разходки или трасета за тичане в Пловдив е именно до хълма Бунарджика. Човек трябва да е малко спортен тип, за да се качи, което е важало с особена сила допреди век. Защото оттогава вторият по височина хълм в града е достъпен, като за стигането до него е оформен приятен парк. И така наречената Панорамна пътека. Дори да бяха само десетките стълби до върха, това със сигурност пак щеше да стига за стягане на краката и задните части, както и за удължаване на живота – колко ли бяха секундите в повече за всяко стъпало.

Интересно е да се знае още нещо любопитно и с оглед на туризма, и на здравословния начин на живот, пък и на историята. Лично първият човек, полетял в Космоса Юрий Гагарин участва в засаждането на зеленината около паметника, което със сигурност ще се стори любопитно на всеки посетител. И наистина мястото си е забележително, отгоре се открива гледка, която отстъпва само на изгледа от Античния театър в сърцето на Европейската столица на културата, разположен на друго от прочутите пловдивски тепета.

За чужденците е много интересно да видят паметника на Альоша, на който е посветена известна и досега руска песен – едно от първите изпълнения по телевизията на родения у нас и превърнал се в Крал на поп музиката в необятната страна Филип Киркоров. Стилът му в типичния тоталитарен маниер е за тях пример за социзкуство. За руснаците пък е мил спомен от детството, когато всички са чували и са изучавали песента за Альоша – „в Болгарии руский солдат”. Названието идва от името на Алексей Скурлатов. Той е на военна служба у нас като свързочник по време на Втората световна война, работи за възстановяване на телефонната линия София – Пловдив през 1944 г. Носител на типично руски черти, той е скициран от български художници. Ескизите стават основа за градежа, започнат през 1954 г. и продължил до откриването през 1957 г. Това става 2 дни преди честването на 60-годишнината от Октомврийската революция – върховният празник на тогавашния ни голям брат СССР.

Въпреки че няма как да не е чувал песента, посветена на паметника, чак през 1981 г. оригиналният Альоша разбира, че е прототип на паметника и година по-късно пристига да се види от камък. Самият му торс и образ е с височина 10,5 м, като заедно с постамента е 16 м. Още от 1990 г. мнозина искат свалянето на паметника. Но немалкото опити и досега са неуспешни, като специално е честван половинвековен юбилей на паметника с личното участие на прототипа, който умира пет години по-късно. 12 години по-късно, в момента публично се лансира оригиналната идея монументът да бъде преобразен в Левски. И действително, по лице Альоша доста прилича на най-големия ни герой, признава всеки, който види скултурата от гранит.