Ерусалим: оригиналната история на Великден | Trip.dir.bg

Гетсиманската градина и маслините в нея, е единственото нещо, което днес е оригинално от Великден, в който над града и над света се издига възкръсналият Христос.

Това прекрасно място се намира до стените на Стария град, осигурява известна прохлада във вечния пек сред праха и камъка на столицата на три религии.

До него има християнски храм, разположен срещу черквата на мястото, където Савел става на Павел от другата страна на улицата. А в съседство, от страната на градината, е истинският гроб на Богородица – не, не е в Турция, където много българи са ходили на поклонение.

И, когато попаднете в ерусалимските катакомби сами ще усетите това. Градината обаче е средата на пътя на Христос, който ще проследим. Преди това Исус и апостолите правят известната си тайна вечеря. Тя се провежда на място на върха на хълм над града, където сега има манастир. Христос гощава учениците си само с хляб, а всеки изпива по бокал вино. Тогавашните чаши били с вместимост, колкото днешна бутилка. Независимо, че по римски обичай гроздовият концентрат се разреждал с вода, сигурно повечето апостоли ги е хванал алкохолният градус. Затова едва неколцина слизат с Учителя до Гетсиманската градина. А там заспиват под уханните маслини – тези дървета, които живеят по над 2000 години и сигурно са свидетели на онова чутовно време. Заради унеса на придружителите си, Христос е арестуван след целувката на предателя Юда от двама стражари, които успяват да задържат несправедливо обвинения Божи син. Предават го на управляващия по онова време града Пилат Понтийски, като римлянинът си „измива ръцете” – истински популист оставя на тълпата решението за съдбата на Исус. Той е разпнат в петък, а в неделя възкръсва от мъртвите.

Следващата точка от нашето пътешествие е храмът на Божи гроб, който се намира в мрачното сърце на Стария град. На партерния му етаж е мястото, където всеки освещава, каквото е донесъл, и горещо се моли, докато представители на много националности пеят, говорят на своите езици, правят ритуални движения, а някои дори изпадат в транс. Недалеч от входа на храма, който преди това е бил светилище на римската богиня Венера, а при основателя на Византия - император Константин през 4-ти век става християнски, има малка стълба. Най-любопитните се качват по нея до втория етаж – малък и сбутан заради несекващия поток хора. Там в древни времена е бил върхът на хълма Голгота. Днес кръстът с разпятието е гръцка територия в разделения на няколко части, всяка от които на различна национална църква, храм. За Русия е останала стълбата отвън на фасадата. България няма късче от Божи гроб. Единствена.

<<вижте снимки 

Другата най-притегателна точка за туристите е Стената на плача, като единственият проблем около това уникално място са многобройните проверки за сигурност, през които човек няма как да не мине. Стена на плача я наричаме ние. За местните тя е просто Западната стена. Смята се, че навремето на същото място до портата на Стария град е била едната от страните на великия храм на Ерусалим, от който Исус е изгонил фарисеите. Около нея ще видите впечатляващи с дебелите си вълнени дрехи и шапки ортодоксални евреи, които се клатят напред – назад, докато произнасят в нещо средно между нареждане и песен, молитви на своя неразбираем език. Има дори такива, наметнати с ямурлуци, в които носят на гръб малките си дечица. За всички дошли на поклонение, американски дарители от еврейски произход са осигурили бели шапчици, които се слагат пред стената. Там всеки написва най-заветните си желания и ги поставя в някоя пролука в зида.

Оригинална конструкция от дърво дава възможност на желаещите да стигнат до второто ниво – градина над Стената на плача. Там е прочутата джамия Ал Акса – една от трите основни за исляма. Мнозина смятат, че това е сградата с кубето, позната от картичките и панорамните снимки на Ерусалим. Всъщност златистият покрив е на съвсем друга сграда с декоративна цел. Ал Акса е срещу нея, остава вдясно при качването на хълма. Горе вече е мюсюлманската част на Ерусалим. Тя е съвсем различна от еврейската.

Докато отвъд стените, Израел е построил съвременен и при това едностилен и едноцветен град, откъм арабската си страна той малко прилича на нашите – с поразбити улици, с прах и нечистотии. Докато от едната страна има модерни хотели и молове, даже мол-хотел, от другата са сергии, дюкяни, работилнички. Ако искате да спите там, където са пребивавали всички известни личности на 20-и и 21-и век и имате голям бюджет за поклонението в Ерусалим, можете да се настаните в прочутия хотел Цар Давид. Ако пък нямате големи възможности и искате да се докоснете до уникалния за местната култура начин на живот Кибуц – една от комуните е близо до центъра и до булеварда, наречен на нашата страна заради спасяването на нейните евреи през Втората световна война. Към него има малък хотел, а храненето е в столовата на комуната, където хората готвят задружно добитото от отглежданите от тях самите растения и животни.

Ако не можете да посетите Израел, може да прекарате Великден в българския Ерусалим.