Историкът Бетани Хюз за Созопол: "Малка Гърция" с невероятна съкровищница

06:12 | 17.09.24

17-11-2017 20-11-2018

Историкът Бетани Хюз за Созопол: "Малка Гърция" с невероятна съкровищница

Във филма „Чудесата на България“ на Би Би Си Бетани Хюз представя Созопол като "оживен пристанищен град, в който само на няколко метра под водата се откриват невероятни реликви от древността", вижте какво още разкрива

10:37 | 9 септември 2024 | Редактор : Галина Чолакова 28 8927 Снимка: БТА

"Кацнал на скалист полуостров, старият град на Созопол представлява сякаш птиче гнездо от камъни и дървен материал. Градът впечатлява с реставрираните си градски стени, старинни каменни къщи и устойчиви на времето скали. Там, където древното селище е обърнато на запад, към малкия остров Свети Кирик, Созопол обгръща с гостоприемни ръце естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурен пристан по този развълнуван участък от черноморското крайбрежие", така започва разказа си за Созопол историкът Бетани Хюз.

Снимка: Община Созопол

Сега Созопол е един от най-популярните български курорти със средновековни църкви и широки пясъчни плажове. Но именно това прегръщащо пристанище е първото, което е довело пътуващите древни гърци в Созопол преди повече от 2500 години.

Съвременното име на града произлиза от гръцката дума "Град на спасението", но през първото хилядолетие пр.н.е. той се е наричал Аполония Понтика (Аполон на Черно море) по името на великия гръцки бог на слънцето Аполон. Аполония Понтика се превръща в оживен пристанищен град със значителен храм на Аполон и 13-метрово бронзово изображение на бога.

По отношение на древногръцките статуи той отстъпва по размери само на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят. Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската статуя на Аполония Понтика присъствала върху монетите на града и в крайна сметка била открадната от римляните.

Както за древните, така и за съвременните мореплаватели, този район може да бъде коварен, казва пред Бетани Хюз Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. "Това е рискован маршрут за плаване, заради южните ветрове в Черно море. А Созопол е първото безопасно пристанище между Босфора и Стара планина." , казва Прахов.

Прахов обяснява, че още в древността входът към пристанището е бил през тесен отвор в северния край, който сега е затворен с вълнолом. Не е било лесно да се премине по него, но веднъж влезли вътре, корабите са били в безопасност, приютени между полуострова и остров Свети Кирик. "Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата", добавя Прахов с усмивка.

Снимка: БТА

Резултатът е дебел слой от това, което някога е било боклук - най-вече хиляди парчета счупена керамика, от най-обикновени съдове до фино изрисувани бокали и амфор и- но сега е безценен източник на информация и доказателства за едно от най-големите пристанища на древното Черно море.

Аполония Понтика е основана от гърци от Милет, сега в Западна Турция, през 610 г. пр.н.е. Те са били пионери в огромното движение на хора и идеи - процес, описван от някои като "гръцка колонизация", продължил от VIII до VI в. пр.н.е., при който са създадени десетки, ако не и стотици селища по Средиземноморието и Черно море - на запад до Южна Испания и на изток до Грузия.

Аполония Понтика е една от първите такива колонии в Черно море. Безопасността на нейното пристанище изиграва основна роля за превръщането на морето, известно някога на гърците като Pontos Axeinos, или "негостоприемно море", в Pontos Euxeinos, или "гостоприемно". Но гърците не пристигат в една пуста земя. В тази част на света живеели траките - мощна и уверена в себе си цивилизация. Търговията между местното население и гръцките заселници била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини гърците донасяли търсени продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино. По време на разкопките местните археолози дори са открили стъклено шишенце за парфюм от римския период с все още непокътнат в него маслен парфюм.

Снимка: БТА

Не е нужно да търсите далеч, за да откриете, че средиземноморското влияние е все още живо сред калдъръмените улички и заведенията на брега на морето в Созопол. Местните жители и посетителите се състезават за най-добрите маси на пристанището, отрупани с комбинация от балканска и гръцка кухня: риба на скара, тарама хайвер, миди и саганаки и, разбира се, "гръцка" салата., разказва Бетани Хюз.

Средиземноморският характер на Созопол не е вкаменен остатък от отдавна изгубения древен свят, който Прахов и екипът му толкова усилено разкриват. Забележително е, че наред с други черноморски рибарски селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцко говорящ до началото на 20-ти век, докато при обмена на населението на Балканите повечето от етническите гърци в града напускат домовете си и се преместват в самата Гърция.

Някои обаче остават, както потвърждава Аспасия Порожанова пред историка. Тя подчертава в разговора с Бетани, че всички созополчани са горди българи, но че малък брой семейства твърдо държат и на гръцкото си наследство. "Трудно е да се отговори на въпроса: "Кои сме ние?" или "Откога сме тук?". Но всички ние се гордеем с произхода си. Това е, което ни обединява, че сме от древна Аполония".

Созопол, със своето културно и историческо наследство, продължава да бъде символ на древността, който впечатлява посетителите с уникалната си комбинация от археологически реликви и природна красота.