Изгубили сме средно 69% от популациите на диви животни от 1970 г., сочи докладът на WWF „Жива планета“

09:33 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Изгубили сме средно 69% от популациите на диви животни от 1970 г., сочи докладът на WWF „Жива планета“

Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн

ТЕМА #Избрано

10:11 | 13 октомври 2022 | Автор : Галина Чолакова 2 1055 Снимка: iStock by Getty Images

Популациите на диви животни - бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби - са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам. Това сочи докладът на WWF "Жива планета". Той се публикува на всеки две години с актуални данни за състоянието на дивата природа, включително рисковете и заплахите, пред които е изправена. Като най-застрашени в тазгодишното изследване са посочени тропическите райони, информират от организацията.

Кои видове са застрашени?

Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество следят почти 32 хил. популации от 5230 вида. Проучванията показват, че биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Латинска Америка и Карибския басейн, обясняват природозащитниците.

Експертите от WWF са притеснени, тъй като тези географски райони са сред най-богатите на биоразнообразие в света. Те определят като изключително сериозна ситуацията в Африка и Азиатско-Тихоокеанския регион, където популациите на гръбначни животни са се свили със съответно 66% и 55%.

"Днес сме изправени пред две тежки извънредни ситуации, предизвикани от човека: изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. И двете застрашават нашето благосъстояние, както и това на бъдещите поколения. Половината от световната икономика и милиарди хора са пряко зависими от природата. Предприемането на спешни действия за спиране на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възстановяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително от всякога", коментира Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International.

Под най-голям натиск са поставени сладководните видове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от видове. Според доклада това се дължи най-вече на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите видове риби.

Тежка е ситуацията с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за устойчиво развитие "Мамирауа" в Бразилия е спаднала с 2/3 само за две десетилетия, сочи докладът. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк "Каузи-Биега" в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрекъснато от 1977 г. насам, отбелязват също от WWF.

Докладът определя, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас, коментират от WWF.

Каква е ситуацията в България?

В рамките на пет години инспекциите у нас са регистрирали 2818 пострадали диви животни, сочи първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България, изготвено от WWF въз основа на официална информация, получена от ресорните институции. Според данните повечето от тях са птици - 2089, следвани от бозайници - 307 и влечуги - 244. Притеснителни са данните за убити екземпляри от защитения вид кафява мечка, посочват от WWF. Те предупреждават, че бракониерството на диви кози се превръща в заплаха за опазването на вида, а е хиляди птици стават жертва на човешка намеса.

"Кафявите мечки са все по-склонни да променят териториалния си обхват заради негативно човешко влияние. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на отпадъци в селата, е привлекателен за тях. Веднъж доближили се до населено място, мечките биват класифицирани като "проблемни". Това увеличава потенциала за конфликт между човек и мечка, както и риска от бракониерство," разказва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България, пред БТА.

Не по-малко притеснителна е и ситуацията с критично застрашените Дунавски динозаври - есетрите, посочват от организацията. Оцелели през последните 200 милиона години, днес те са изправени пред редица заплахи като: бракониерство с цел незаконна търговия на месо и хайвер; изграждане на язовири, диги и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им маршрути, добив на пясък и чакъл от речното корито, което води до унищожаване на местата им за хвърляне на хайвер, коментират експертите. В дългосрочен план всичко това заплашва да доведе до изчезването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа, казват те.

Кампанията "Общ дом. Общо бъдеще"

За да опази дома на дивите животни у нас, WWF започва кампанията си "Общ дом. Общо бъдеще". През тази и другата година предстоят различни инициативи, посветени на защитата на животни, а призивът е хората да станат застъпници за дивата природа.

Целта на кампанията е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.

ИЗБРАНО