За празник, основан на библейско събитие отпреди 2000 години, много коледни традиции са сравнително нови. Докато "Весела Коледа" може да се проследи до 16 век, песента "Чуваш ли какво чувам?" датира едва от 60-те години на миналия век, вдъхновена от Карибската ракетна криза. Няколко традиции са се появили напълно случайно, като например проследяването на Дядо Коледа от NORAD, започнало с печатна грешка във вестник. Други са продукт на военното време и подобни ритуали са помогнали за сплотяването на хората в смутни и несигурни времена, пише списание TIME.

Поздравът "Весела Коледа"

Снимка: Pixabay

Брайън Ърл в The Fascinating Stories Behind Our Favorite Holiday's Traditions, проследява първия известен случай на поздрава "Весела Коледа" до писмо от 16 век. Досега се смяташе, че прочутата фраза е използвана за първи път във Великобритания през 1534 г. в писмо до Томас Кромуел, главен министър на крал Хенри Осми, в което епископът на Рочестър Джон Фишър пише: "И този наш Господ Бог ви изпраща весела Коледа". Преди броени дни стана известно, че историци са открили, че епископ Чарлз Бут от Херефордската катедрала е написал писмо до своя колега духовник Уилям Бъргхил през 1520 г., в което казва, че се надява той "да бъде весел тази Коледа". Песента "God Rest Ye Merry, gentlemen" също датира от този период и е доказателство, че фразата е набирала популярност. Но "Коледна песен" на Чарлз Дикенс я популяризира в най-голяма степен, тъй като при публикуването си през 1843 г. тя е бестселър. В един момент племенникът на Скрудж възкликва: "Весела Коледа, чичо! Бог да те пази!" През същия период започват да излизат и първите отпечатани в търговската мрежа коледни картички с надпис "Весела Коледа".

Телевизионният бъдник

Снимка: iStock by Getty Images

Американците, които нямат камина, могат просто да включат телевизорите си по Коледа и да получат многочасов цикъл на горящо дърво, често със саундтрак от коледни песни. Първият телевизионен филм за Бъдни вечер датира от 1966 г., заснет на камина в имението Грейси, тогава дом на кмета на Ню Йорк Джон Линдзи. Телевизионната станция WPIX се оказала в дефицит  на програми в навечерието на Коледа и просто се отправила към дома на кмета, където в 21:30 ч. излъчила пълноцветни кадри от камината му. Въпреки това новинарите не са поканени обратно, тъй като са премахнали защитния екран на камината, а една заблудена искра е повредила античен килим. През следващите години други телевизионни станции в страната започват да създават свои собствени версии.

Песента "Чуваш ли това, което чувам аз?"

Embed from Getty Images

Преди шест десетилетия, през октомври 1962 г., съпрузите Ноел Регни и Глория Шейн пишат песента Do You Hear What I Hear? като призив за мир по време на Карибската ракетна криза... "Молете се за мир, хора...!"... По стечение на обстоятелствата Шейн е израснала в съседство с президента Джон Ф. Кенеди в Бруклин, Масачузетс. "С перспективата за неописуема война баща ми се разхожда из Ню Йорк, когато вижда няколко бебета. Развълнуван от бъдещето, което ги очаква, пише текста на "Чуваш ли това, което чувам"," разказва Габриел Регни, дъщерята на авторите на песента, адвокат в Ню Хемпшир. Тя обяснява още, че звездата в стиха "A star, a star, dancing in the sky / With a tail as big as a kite" (Звезда, звезда, танцуваща в небето / С опашка, голяма като хвърчило) е препратка към ядрените бомби.

Хорът на Хари Симеоне изпълнява за първи път песента, а тя излиза след Деня на благодарността през 1962 г. и се продава в над 250 000 копия. Година по-късно изпълнението на Бинг Кросби я изкачва до върха на класациите на Billboard.

Снежният глобус

Снимка: Pixabay

Според Ърл традиционният зимен сувенир - пластмасова или стъклена сфера, пълна с течност и изкуствен сняг - първоначално е бил разработен като начин за осветяване на хирургически операционни зали в епохата преди широкото разпространение на електричеството. През 1900 г. Еруин Перзи , който произвеждал хирургически инструменти във Виена, опитал да постави стъклен глобус, напълнен с вода, пред светлината на свещ, за да провери дали тя ще се усили. Добавил и натрошено стъкло и грис на прах, надявайки се, че те ще послужат като малки рефлектори. Това не се получило, но един приятел на Перзи, който имал магазин за сувенири до базиликата в Мариацел, го помолил да направи глобуси с миниатюрна версия на църквата, напълнени с грис. Превръщат се в абсолютен хит. Така се ражда семейният бизнес за производство на снежни глобуси на Перзи, който в момента произвежда около 200 000 глобуса годишно в 350 дизайна. Снежната топка се превръща в коледна традиция след Втората световна война, когато Перзи правят снежна топка с коледна елха, Дядо Коледа и снежен човек, която американските войски отнасят в Щатите. След това американските компании започват да правят свои собствени версии, но рецептата за оригиналния сняг остава семейна тайна и до днес. "Имам специална машина за производство на снега и тази машина не е в моята фабрика. Тя е в дома ми", казва Еруин Перзи III пред Ърл.

"Тиха нощ, свята нощ"

Снимка: Pixabay

Друга коледна традиция с австрийски произход - коледната песен "Тиха нощ, свята нощ" е изпълнена за първи път през 1818 г. и е написана от Йозеф Мор, свещеник в католическата църква "Свети Николай" в Оберндорф. Според историята на песента, на 23 декември 1818 година Йозеф Мор открива, че мишките са повредили меха на органа. Изпаднал в паника и се замислил какво да направи, за да има все пак музика на месата за Рождество. Хрумнала му спасителната мисъл да създаде тържествена песен. За утеха той изтупал от прахта едно старо стихотворение, което бил написал в чест на края на Наполеоновите войни и отишъл в съседното градче, където живеел учителят и органист Грубер. След доста уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал мелодия към неговите думи за песен, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара. Така се ражда "Тиха нощ, свята нощ".

Коледарите помагат песента да се разпространи извън църквата. "Тиха нощ, свята нощ" е била изпълнена пред кралския двор в Лондон през 1827 г., после в Москва през 1831 г. и в Ню Йорк през 1839 г. Песента е била изпята едновременно на немски и на английски език по време на Коледното примирие през 1914 година по време на Първата световна война, защото текстът и мелодията са били познати на войниците и от двете страни на фронтовата линия.

Как НОРАД започва да следи Дядо Коледа

Снимка: Pixabay

През 1955 г. едно дете се опитва да се свърже с Дядо Коледа от телефонен номер, посочен в реклама на магазин Sears Roebuck, и поради печатна грешка, се оказва на червения телефон в оперативния център на Континенталното командване за противовъздушна отбрана (CONAD) в Колорадо Спрингс, Колорадо.  В разгара на Студената война телефонът е трябвало да звъни само при лоши новини. Полковникът от военновъздушните сили Хари Шуп вдигнал слушалката и се престорил на Дядо Коледа. Оттогава той бил известен като "Дядо полковник" и бил назначил офицер, който да отговаря на обажданията и да предава местоположението на Дядо Коледа на всяко дете, което се обади. Операцията продължила и след като през 1958 г. се сформира наследникът на агенцията - Северноамериканското военновъздушно-космическо командване, известно със съкращението НОРАД (North American Aerospace Defense Command). Сайтът на НОРАД за проследяване движението на белобрадия старец - www.noradsanta.org, има близо 15 милиона уникални посетители от над 200 държави и територии по света. Армия от доброволци отговаря на около 200 000 обаждания от малчугани по целия свят всеки коледен сезон.