Бавният туризъм е алтернативата на масовото тичане по туристически обекти и забързания живот. Това е цялостна концепция за пълноценна почивка, лишена от динамиката и стреса на масовия туризъм чрез забавяне на темпото и наслаждаване на малките удоволствия, избягвайки големите курорти. Тази идея у нас прави своите първи стъпки, посочи пред БНР Екатерина Терзиева Атанасова - журналист, лицензиран гид и организатор на гастрономически турове из цялата страна под знака на Slow tours и Slow Food.
"България има всички предпоставки да върви по тези стъпки, тъй като сме на път да загубим много от нашите автентични рецепти по начина, по който те са били приготвяни в миналото. Slow туризмът е една сфера, която следва принципите на Slow Food движението, но по отношение на посещения на места, ферми, производители на храни, които все още работят по традиционен начин".
В предаването "Преди всички" журналистът обясни какви хора търсят този тип туризъм: "Имаме клиенти, които са напълно наясно какво да очакват. Но имаме и хора, които се присъединяват впоследствие, без да са сигурни какво точно ще преживеят и след това продължават да пътуват с нас, защото това, което ние предлагаме като туристически продукт, е изключително различно от масовия продукт на пазара. Говорим за хора - представители на интелигенцията, учители, лекари, юристи, икономисти, инженери - хора, които четат много, знаят много, интересуват се, обичат истински България и искат да я преживеят по възможно най-красивия начин".
Цялото пътуване е едно огромно преживяване - това е докосване до емоцията на човека, до неговите корени и автентична същност, изтъкна Екатерина Терзиева Атанасова и бе категорична, че бавният туризъм в никакъв случай не е скучен туризъм.
"Храната, която дегустират хората с нас, освен че е типично българска, те имат възможността да я опитат на място при производителя - дали ще бъде във фермата, малкото предприятие или в дома на човека, който ни е домакин - това създава емоционална връзка и вълнува много хората".
В България не е позволено да се произвеждат сирена от сурово мляко, подчерта Атанасова. Според нея хората, които се занимават с производство на млечни продукти, трябва да лобират и настояват повече за промяна в законодателството в тази посока. По думите ѝ в противен случай рискуваме да загубим традиционните сирена, характерни за България.
Регулациите са доста сложни и е висока летвата за хората, които произвеждат местни храни, смята тя и обясни:
"Един малък производител би трябвало да отговори на изискванията на един среден или голям производител, което често не е по силите на хората, което води до неприятни последици. Много хора, сблъсквайки се с цялата тази бюрокрация и необходимост от голяма инвестиция, предпочитат да останат в сивия сектор".
Според нея ако се облекчат режимите при един стриктен контрол, това ще помогне за изсветляване на сектора и ще даде тласък на местната икономика.
Журналистът отбеляза, че чуждестранните туристи са много запознати с това какво може да предложи България и търсят настойчиво този продукт.
"Този туризъм е възможността България да се позиционира много добре на световната туристическа карта. България със своите традиции, храна, ритуали и обичаи може да покаже своето автентично лице на света. Колкото по-добре покажем своята автентичност с представянето на традиционни храни по един красив и вкусен начин в контекста на прекрасната ни природа, история и култура, толкова повече шансове имаме да привлечем качествени световни туристи, които са готови да харчат тук парите си", коментира тя. И цитира някои числа - "През 2023 г. 14 млрд. долара на глобално ниво са били приходите от гастрономически туризъм, а очакванията са до 2033 г. това число да стане 70 млрд. Сега е шансът на България да се позиционира в този тип туризъм".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}