Повече от 40 години, някои от най-смелите контрабандисти успяват да вкарат повече от 40 хиляди книги на година в страна, която е под владението на руско управление. Литвае може да се смята за една от най-смелите държави, попаднала под влиянието на руския имперски ботуш, пише BBC.
Река Немас е най-голямата в Литва, а пътят около нея е с дължина от 100 километра и позволява връзка между Латвия и Източна Прусия (днес това е Калининград, Русия), извира от Беларус, преминава през Литва и стига до Русия. Това е най-романтичният път за шофиране и преминава през серия от замъци от XVII век. Мнозина могат да посетят най-различни градчета, повлияни от Ренесанса. Реката се оказва най-доброто решение за спасяването на индо-европейския език.
Пътят Панемуне е построен през XIII век и се движи по верига о крепости. Същите трябва да играят ролята на защитна линия срещу идващите племена от Прусия. В началото на XIX век този маршрут е главна търговска артерия, а крепостите се превръщат в домакин за близки и далечни търговци. Замъкът Панемуне от XVII е пълен с най-различни фрески, парк с няколко каскадни езера и допълнителни атракции. Когато спира да оперира като замък, бързо се превръща в един от най-големите хотели.
Литвастава популярна с желанието си да запази своята история, дори и след бомбардирането на замъка Раудон - познат още като "Червеният замък" - местните се стараят да го възстановят и дори предлагат конна езда и стрелба с лък. Само на 20 километра от него, античният град Велиуона и замъкът Середзиус предлагат подобни атракции и възможност за разходка в планината. Маршрутът се смята за една райска разходка, позволяваща опознаване на исторически обекти, красиви панорами, възможност за тестване на продукцията на местните винарни и много други.
Зад тази красота, местните знаят и една друга история, пропагандния внос на книги. Между 1865 до 1904 г. латвийският език е забранен от Руската империя. Забраната изисква премахването на всички книги, написани на латвийски, отпечатване, разпространяване и предоставяне на читателите. Всичко, което използва латиница, е абсолютно премахнато. Това има негативен ефект за местните и много скоро се намира решение на един от най-важните проблеми.
Една цяла мрежа от издатели се обединява и започва да предоставя на латвийците повече от 3 милиона книги, научни изследвания, вестници и много други, написани на родния език. Печатниците се намират в Източна Прусия, а други изпращат своите книги директно от САЩ. Историкът Вайтаутъс Меркис посочва, че по време на 39-годишната забрана, повече от 40 хиляди издания са били внесени в страната на годишна база, достигайки села и градове, използвайки именно панорамния път.
Реката често трябва да се преплува, за да може контрабандистите да докарат родната литература до своите събратя. Понякога опаковат книгите по тялото си и започват преминаването. В други случаи подкупват малките корабчета, които минават и много рядко се проверяват от властите. В този сублимен момент, книгите се борят за запазването на езика. Веднъж след като са предадени, селяните ги крият в своите каруци със слама и тръгват да ги разпространяват. Понякога дори са криели книги в празни ковчези, за които били сигурни, че никой няма да тръгне да проверява.
Истината е, че контрабандистите използват логистичната мрежа, вдъхновена от Чингис Кхан. Един контрабандист отива до една точка, предава своята литература на друг, който трябва да се отправи към следващия контролен пункт. Преди векове, монголските вестоносци работят по същия начин. Един човек тръгва от първия лагер и предава съобщението на друг или просто сменя коня и продължава напред. Организацията наброява хиляди хора от най-различни професии. Всички участват в спасяването на родния си език. Тук могат да се открият фермери, вдовици, селяни, търговци, банкери, лекари, свещеници и много други. След няколко опита на Руската империя да прекъсне това действие, накрая осъзнава, че пилее средства и се бори с една твърде необятна мрежа. В един момент решава, че ще вдигне завинаги забраната. Най-опасната точка от този период, това е моментът, когато се преминава границата. По данни на историците, заловеният контрабандист се застрелва на място.
В течение на времето, латвийците бързо разбират кои граничари могат да бъдат подкупени, кога ще идва смяната и кога е най-безопасно да се премине реката. Най-леките наказания се издавали на хора, които пренасят религиозна литература в Литва, но всички останали е трябвало да избират между смъртна присъда и екстрадация в Сибир. На границата смъртта е сигурна, но в последствие руснаците решават да намалят своите наказания, особено ако става въпрос за религия. Няма статистика за загиналите по време на този период, но страната никога не забравя делото на контрабандистите.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}