Камъкът Сайхуит: Как светът на инките се среща с науката в един загадъчен монолит(снимки/видео)

11:26 | 05.10.24

17-11-2017 20-11-2018

Камъкът Сайхуит: Как светът на инките се среща с науката в един загадъчен монолит(снимки/видео)

Най-забележителната му черта е сложно издълбаната горна повърхност, която съдържа над 200 геометрични и зооморфни фигури

09:23 | 5 октомври 2024 | Редактор : Галина Чолакова 1 1153 Снимка: iStock by Getty Images

На 47 км източно от Абанкай, в района на Апуримак в Перу, се намира археологически обект, който продължава да озадачава изследователите и да пленява посетителите. Обектът Сайхуите, за който се смята, че е бил важен религиозен център за цивилизацията на инките, крие много тайни, включително и един много особен камък.

Историците описват мястото като светилище, посветено на култа към водата, където инките са провеждали важни ритуали и церемонии. Воден храм с тераси и каскаден фонтан на склона на хълма подчертава посвещаването на обекта на култа към водата. Книгата на Джон Хеминг "Паметниците на инките" се позовава на колониален разказ, според който интериорът на храма е бил украсен с внушителни колони, увити в плат и украсени със златни ленти, дебели колкото човешка ръка.

Мястото е имало голямо значение и е било наблюдавано от жрица на име Асарпай. При трагичен развой на събитията, когато е изправена пред заплахата да бъде заловена от нахлуващите испански войски, Асарпай решава да сложи край на живота си, като скача в дълбоко 400-метрова пропаст близо до храма.

В сърцето на този свещен комплекс се намира загадъчният камък Сайхуит - масивен гранитен монолит с дължина около 2 метра, ширина 4 метра и височина 2,5 метра. Най-забележителната му черта е сложно издълбаната горна повърхност, която съдържа над 200 геометрични и зооморфни фигури. Те изобразяват широк спектър от елементи, включително тераси, езера, реки, тунели, напоителни канали и различни животни като влечуги, жаби, котки, маймуни и дори морски обитатели като пеликани и октоподи.

Намерен на върха на хълма Конкача, присъствието и характеристиките на камъка повдигат въпроси за неговия произход и предназначение. Как такъв масивен камък се е озовал на това възвишение? Дали е бил транспортиран дотам, или е издълбан на място? И най-важното - за какво е бил използван?

Една от най-интригуващите хипотези за функцията на камъка Сайхуит е свързана с потенциалната му употреба в хидротехническото строителство. Въпреки че точното значение и цели на тази реликва остават загадка, някои изследователи смятат, че камъкът Сайхуит е използван като мащабен модел за проектиране, разработване, изпитване и документиране на свойствата на водния поток за напояване и други водни проекти. Тази теория предполага, че камъкът е служил като сложен инструмент за обучение на древните инженери и техници в концепциите и практиките на хидравличното инженерство.

Сложната мрежа от миниатюрни канали, езерца и тераси, издълбани в повърхността на камъка, може да е позволила на инките да симулират и изучават моделите на водния поток. Това практическо приложение би било безценно в една цивилизация, която е отдавала голямо значение на ефективното управление на водите за земеделието и градското планиране.

Интересно е, че камъкът от Сайхуит показва доказателства за модификация с течение на времето. Изследователите отбелязват, че скалата изглежда е била променяна няколко пъти с нов материал, като е променяла пътищата на водата или е добавяла изцяло нови маршрути. Този динамичен характер на камъка подкрепя идеята за използването му като експериментален модел, като инженерите могат да усъвършенстват своите проекти въз основа на наблюденията и резултатите.

Самият процес на експериментиране може да е бил доста интересен. Изследователите предполагат, че инките са могли да провеждат тестове, като изливат истинска вода върху камъка, за да наблюдават моделите на потока и поведението му. Още по-интригуващо е, че д-р Арлан Андрюс е предложил възможността при тези експерименти да е използван течен живак. Наличието на прорези, издълбани по ръба на камъка, вероятно за да могат да се изливат течности, дава основание да се вярва на тези теории за практически експерименти.

Предназначението на камъка Сайхуит вероятно е надхвърляло обикновените практически приложения. Като се има предвид местоположението му на място с религиозно значение, камъкът вероятно е играл роля и в духовните практики на инките. Сложните издълбани изображения на животни и геометрични фигури може да са имали символично значение, свързано с мирогледа на инките и тяхното почитане на водата.

Някои учени тълкуват камъка като изображение на инкския космос, като разнообразните му елементи символизират различни аспекти на природния и духовния свят. Разнообразието на издълбаните животни, включително същества от различни екологични зони, води до предположения, че камъкът може да представлява микрокосмос на самата империя на инките.

Многостранният характер на камъка Сайхуит, който може да служи както като практически инструмент, така и като духовен артефакт, отразява цялостния мироглед на цивилизацията на инките. За инките практическото и духовното често се преплитат, а инженерните постижения се разглеждат като начин за почитане на боговете и поддържане на космическото равновесие. Обектът Сайхуит е място, където инженерството, духовността и природните сили се сливат.

Продължавайки изследванията, камъкът остава източник на очарование и дебати сред археолози, историци и инженери. Сложните му конструкции и доказателствата за модификация с течение на времето подсказват за изтънчено разбиране на хидравликата и динамичен подход към решаването на проблеми.

Независимо дали е използван за практически експерименти, духовни церемонии или вероятно за комбинация от двете, камъкът Сайхуит е доказателство за изобретателността на цивилизацията на инките.

ИЗБРАНО