Касис, откъдето е розето | Trip.dir.bg

Касис е големият хит на френската Ривиера през последните две години. Намира се много близо до Марсилия, за която ще ви разказваме отделно, никак не е далеч и от друг възлов град – Тулон, и от Сен Тропе.

Дълго време Касис е в сянката на съседното село Сиота, което става световноизвестно, защото неговата гара е теренът на първия филм в историята на човечеството, направен от братя Люмиер.

Откакто се разбра обаче, че в Касис е родното място на розето – най-модния вид вино, потокът от туристи не секва. Навлизането в района е истинска прелест в края на пролетта и началото на лятото. Защото спускането към центъра с малкото, кокетно и скромно яхтено пристанище, става през поля, в които от двете страни на пътя се редят лозя и винарни – малки шато, маслинени горички, а съвсем покрай него растат на воля макове и всякаква субтропична растителност. Съвършен провансалски рай, който отдавна не можете да намерите в останалите градчета и селца по крайбрежието на Южна Франция.

Влезли в Касис, веднага ще поискате да се качите на 10-вековния замък над залива, който е превърнат в съвременен бутиков хотел, без да е променян екстериорът, а и голяма част от интериора му. Шато дьо Касис е един от най-старите във Франция, както населеното място е едно от първите на Ривиерата. Той е смятан и за един от най-красивите, особено заради феноменалната гледка към разкошния залив с морето, като излязло от фотошоп. Кацнал на яката пиринейска скала, открива панорама, която просто си иска чашата розе – възможно най-добрата компания на върха и в буквален, и в преносен смисъл. Цветът на това специално вино, което от отпадък беше превърнато в мечта, е обагрил и много от фасадите на къщите в центъра на Касис. Най-хубавите са дали приземните си етажи за заведения.

Демократично, покрай яхтите се редят и по-достъпни, и мишленови ресторанти. Има и много заведения за пиене във всякакъв стил. Животът си тече тихо – животът по френски, както казват местните, без напрежение и стрес, в единствен стремеж към доставяне на удоволствие – от розето, от слънцето, от морето с невероятни цветове, от растителността, от архитектурата, от добрата храна – истинска идилия. Касис има едно удивително качество, което липсва на повече крайбрежни места.

Той е красив и в лошо време. Даже може би повече тогава, понеже туристите не са многобройни. Понякога, особено в дъждовна или мрачна сутрин, сте само вие, келнерите и барманите, и колоритните местни рибари, които в слънце и в дъжд трябва да продадат прясната риба, която са уловили. И тя в цвят на розе. Като къщите наоколо и като виното. Сега сигурно разбирате защо Едит Пиаф изпя „Животът в розово” и го направи втори химн на Франция и нарицателно за хората по цял свят.