Кавала е столицата на българската Гърция | Trip.dir.bg

Българската Гърция е онази ивица земя от най-близкия плаж до нашата граница – Офринио до Кавала. За известно време тези земи наистина са били наши. За това напомня една паметна плоча на най-красивата къща в Кавала – сега боядисана в розово и жълто. На нея пише: „Тук бяха затворени и измъчвани хиляди гръцки патриоти от органите за охрана по време на българската фашистка окупация (1941-1944)”.

Всъщност, става въпрос за щаба на българската Държавна сигурност – да, така се е казвала не само при соца, а и по царско време. От нея започва красивия стар град, издигнал се с крепостни стени над пристанището и новата Кавала. Калдаръмът води покрай приятни магазинчета и галерии със сувенири и прекрасни кръчми – семейни барове и ресторанти в класически гръцки и в модерен стил, до площада с черквата и срещу нея - къщата и паметника на ... Мохамед Али. Не става въпрос за легендарния боксьор, а за най-известния човек, родом от този град. Той е бил негов управител, а после става валия на Египет, като го отделя за кратко от Османската империя.

Сега и при къщата, и при хотел „Имарет” се веят и гръцкото, и египетското знаме, а човекът с чалмата на коня си е изобразен на монумента най-педантично.
„Имарет” е бивш имарет – ислямско училище и сиропиталище, където управникът давал от собствените си пари не само за образоването на бедните деца, но и за изхранването на стотици бедни и бездомни хора. Досега са запазени не само 200-годишният комплекс от помещения, включително кухнята, хладилната стая, вътрешните дворчета с портокалови дръвчета, шадравани и басейни, но и библиотеката и други истински спомени от Мохамед Али.

Зоната под крепостта започва от удобно заоблени от прозрачната изумрудена морска вода и с издялани стълби скали за плаж, продължава покрай пристанището с паркинг за туристически автобуси, и се вие до центъра на новия град. Много заведения под красивите сгради на крайбрежната примамват туристите. Пресни морски продукти, извадени току – що от рибарите, чиито малки, но боядисани изрядно в цветовете на Гърция – бяло и синьо, стоят на метри разстояние, са специалитетите на местната кухня.

Крайбрежната продължава с променада покрай морето, отново с много заведения и покрай мястото, където всяка събота има голям пазар.На него не само ще намерите отлични градински плодове и зеленчуци, много по-хубави и много по-евтини, отколкото у нас, но и много видове цветя, както и супер изгодни дрехи. Покрай морето градът продължава с широки улици до пясъчните плажове, а по хълмовете се „катери” нагоре към магистралата, която го свързва със столицата на Северна Гърция, вече описвания в друг наш пътепис Солун.

За нас пък Кавала е столицата на българската Гърция. По същата магистрала стигаме до устието на Струма и свиваме към Амфилопи, известен с предполагаемия гроб на Александър Македонски, която мащабно беше разкрита през 2014 г. и оттогава не стихват споровете около нея. Като символ на паметника, който със сигурност поне е от времето на великия владетел на онази Македония, с която днешната няма нищо общо, край пътя има паметник на лъв, каквито има два други в самия погребален комплекс. Което пък показва, че погребаният е бил твърде знатен и според местните е доста вероятно това да се окаже любовникът на императора и негов най-близък приятел – героят на Джаред Лето от биографичния филм с Колен Фарел като Александър, Анджелина Джоли като майка му и Вал Килмър като баща му Филип Македонски, основателят на нашия Пловдив.

Край Амфилопи е най-близкият до нашата граница плаж, доста дълъг и хубав, принадлежащ на колонизираното от българите село Офринио. В ресторантите по крайбрежната улица поне 80% от клиентите са наши хора. Още преди да сте влезли в таверните, разбирате по номерата на колите, че сте сред родна публика. Изобщо, на фона на гръцките скромни автомобили, повечето поостарели и популярните тук пикапи, лъщят софийските, кюстендилските, пернишките, пловдивските и благоевградските БМВ и Мерцедеси. Апартаментите и къщите наоколо също са в голямата си част български, както и майсторите, които ги строят и ги ремонтират. На фона на нескромните коли, повечето ваканционни домове на нашите са студиа от по 30-ина квадрата. Какво повече му трябва на човек, както би рекъл оптимистът, а може би и реалистът. Забавно и поучително, малко иронично, звучи българското име на селото, което не е поетично и дори е двусмислено - Долна Локвица.

От Офриньо плажовете - големи, със златен пясък и ненаселени продължават до Аспровалта – най-близкия град, също любим за българите курорт, където нашите хора притежават ваканционни апартаменти. От него започва изкачването към единия от „пръстите” на Халкидики. Но повече ще четете в следващ пътепис.