Непосредствено след включването на България в Първата световна война, в Рила е започнат един доста спорен проект - построяването на Кайзеровите пътища.

Те са два. Първият започва от Боровец, минава през хижите Чакър войвода и Заврачица, седловината Заврачица, седловината Джанка и стига до Белица.

Вторият, който е по-амбициозният и по-красивият започва от Говедарци, минава през Мечитите, Кобилино бранище и е трябвало да стигне до Рилския манастир, но не е завършен до там.

Строежът на тези тесни планински пътища се е извършвал от сръбски военнопленници по нареждане на цар Фердинанд, а изграждането им е било свързано с очакваното посещение на германския кайзер Вилхелм II - то наистина се е състояло, а кайзерът преминал по пътя от Боровец до Белица, виждайки прелестите на Рила.

Фердинанд обаче е имал и друга причина да иска построяването на двата Кайзерови пътя.

Според едни, суетният цар не е искал да преминава през опърпаните колиби на околните села, нито пък да превежда гостите си покрай тях.

По-вероятно е обаче, пътищата да са имали изцяло лична цел, защото Фердинанд имал малка ловна хижа над Говедарци, в местността „Старио палат“ между Грековица и Бошков дол, а прокарването на път до нея било от "жизнено" значение за монарха, който искал да ловува и отмаря, далеч от хорските очи.

Освен сръбските военнопленници в изграждането на пътищата се включили и доста от жителите на околните села. Строежът на преките пътища, преминаващи през сърцето на самата планина бил доста труден и се извършвал на около 2500 метра надморска височина.

Друга мълва относно целта на Кайзеровите пътища твърдяла, че те ще имат военна цел, но според съвременниците на проекта това било просто оправдание, за вложените средства.

Днес Кайзеровите пътища са потънали в забрава, но макар понякога пътеките да се губят в клека - те са едни от най-красивите в България.

Някои колоездачи обичат да преминават през 10-километровия маршрут от хижа Грънчар до хижа Заврачица, което според тях е и най-красивият и добре запазен участък на Кайзеровите пътища.

По пътя могат да се видят Рибните и Грънчарските езера, както и най-голямото ледниково езеро на Балканите – Смрадливото езеро. От Рилецкото било пък се открива несравнима панорама към Мальовишки дял на Рила.

Планинарите често съчетават посещението вторият, недовършен Кайзеров път с изкачването на връх Голям Мечит, което е и най-добрият вариант за тяхното посещение, а маршрутът до върха е по силите на всеки.

ИЗБРАНО