Отбелязван по целия свят, той обикновено предизвиква най-голямата годишна миграция на хора на планетата. И въпреки че на Запад е известна като Китайската Нова година, тя не се празнува само в Китай. С тазгодишната Лунна Нова година (29 януари 2025 г.) започва Годината на змията. По традиция празникът е време за семейни събирания, изобилие от храна и някои много шумни празненства, пише National Geographic.
Съвременен Китай всъщност използва Григорианския календар, както и по-голямата част от останалия свят (България използва Новоюлианския календар). Неговите празници обаче се водят по китайския традиционен лунно-слънчев календар, който може да датира още от XXI век пр.н.е. Когато новооснованата Китайска република официално приема Григорианския календар през 1912 г., отбелязването на Лунната Нова година е преименувано на Пролетен фестивал, както празникът е известен в Китай днес.
Както подсказва името му, датата на Лунната Нова година зависи от фазата на Луната и варира от година на година. Всяка година в лунния календар е посочено едно от 12-те животни от китайския зодиак, които произлизат от древния китайски фолклор. Повтаряйки се на ротационен принцип, тези животни са плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.
Днес Пролетният фестивал се празнува в Китай и Хонконг, Лунната Нова година се празнува и в Южна Корея, Тибет, Виетнам, Сингапур, Индонезия, Малайзия и места с голямо китайско население. Въпреки че фестивалът има местни вариации във всяка от тези страни, основни навсякъде са темите за обединение и надежда.
Как се празнува Лунната Нова година
За китайците Пролетният фестивал продължава 40 дни и има множество подпразници и ритуали. Самата Нова година е седемдневен държавен празник и в нейното навечерие китайските семейства традиционно празнуват с голяма семейна вечеря. Считано за най-важното хранене за годината, то традиционно се провежда в къщата на най-възрастния член на семейството.
Празникът може да става все по-модерен, но хилядолетните традиции все още са ценени в Китай и други страни. В Китай хората обичайно палят петарди (вид пиротехнически изделия), за които се смята, че прогонват страшното чудовище Ниан. (Тази традицията е в упадък през последните години поради ограниченията за замърсяване на въздуха, които засягат индустрията за фойерверки.) Червеният цвят се използва в дрехите и декорациите, за да осигури просперитет, а хората си разменят hongbao - червени пликове с пари в брой за късмет.
Междувременно, в Корея хората приготвят традиционни оризови ястия и почитат своите предци по време на Корейската Нова година (Seollal). А по време на виетнамската Лунна Нова година (Tet), цветята играят важна роля в празненствата.
Лунната Нова година дори поражда своя собствена форма на пътуване: по време на Чунюн, или пролетната миграция, стотици милиони хора пътуват до родните си градове в Китай за семейните събирания и новогодишните тържества. През последните години милиарди хора са поели на път през 40-дневния период. Известен като най-голямата човешка миграция в света, Чунюн редовно задръства и без друго натоварените пътища, влакове и летища - доказателство за трайното значение на празника за онези, които го свързват с късмет и любов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}