От стотици години местните я пият и вярват, че тя има лечебни свойства. Хората от селото вярват, че водата лекува бъбречни и стомашни проблеми, предаде БГНЕС.
Изворът се намира на пусто и отдалечено място. Преди години там е било пълно с живот. В близост имало и ученически лагер.
Край чешмата били построени беседки в които хората си правили пикници и отдъхвали. Сега мястото е разбито. От лагера няма никакъв спомен, а от беседките стърчат само колове.
Легендата разказва, че преди стотици години мястото било известно като Кушбунар, което означава солен извор. То представлявало гьол, от който само животните пиели вода. С течение на времето пастирите забелязали, че добитъкът търсел само този извор и водели стадата си там. Хората забелязали, че животните, които били болни и пиели от водата с течение на времето оздравявали. Хората също започнали да пият от извора и го нарекли „Лековития извор”.
Години по-късно, вероятно в началото на миналия век, чобанинът Ради Карапетков, с помощта на няколко свои съселяни, построил чешмата и така тя започнала да добива популярност.
През седемдесетте години на миналия век тя била изследвана за да бъде легализирана като минерална. Тогава специалистите не излезли със становището, че водата е минерална.
Непосредствено до извора се намира и друг за който се смята, че помага при очни проблеми. До ден днешен идват хора от стотици километри и пълнят туби с вода за близки и познати. „Тук идват люде чак от Добрич”, казва Руси Маринов, който е главен специалист в кметството на Вардун. По думите му хора от близо и далеч идват и край извора се образували дълги опашки. Дори в делничен ден край чешмата се намират хора, които идват да си налеят от живата вода.
„На мен лично ми помага за бъбреците. Имам камъни и когато пия от водата ги изхвърлям”, споделя мъж дошъл до извора от омурташкото село Обител. Той от години пиел само от изворната вода и се чувствал много добре. Негови близки също пиели само от тази вода.
За извора, който лекува очи също се носят легенди. Някои споделят, че познават хора, които си миели очите с водата и след време решавали някои проблеми със зрението. Никой от селото и от хората, които бяха около извора не можаха да обяснят каква е силата на водата. За тях е повече от мистерия как водата помага. Те мислят, че изворът трябва официално да се обяви за лековит, защото хиляди са намерили изцеление, докато използват водата.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Изворът се намира на пусто и отдалечено място. Преди години там е било пълно с живот. В близост имало и ученически лагер.
Край чешмата били построени беседки в които хората си правили пикници и отдъхвали. Сега мястото е разбито. От лагера няма никакъв спомен, а от беседките стърчат само колове.
Легендата разказва, че преди стотици години мястото било известно като Кушбунар, което означава солен извор. То представлявало гьол, от който само животните пиели вода. С течение на времето пастирите забелязали, че добитъкът търсел само този извор и водели стадата си там. Хората забелязали, че животните, които били болни и пиели от водата с течение на времето оздравявали. Хората също започнали да пият от извора и го нарекли „Лековития извор”.
Години по-късно, вероятно в началото на миналия век, чобанинът Ради Карапетков, с помощта на няколко свои съселяни, построил чешмата и така тя започнала да добива популярност.
През седемдесетте години на миналия век тя била изследвана за да бъде легализирана като минерална. Тогава специалистите не излезли със становището, че водата е минерална.
Непосредствено до извора се намира и друг за който се смята, че помага при очни проблеми. До ден днешен идват хора от стотици километри и пълнят туби с вода за близки и познати. „Тук идват люде чак от Добрич”, казва Руси Маринов, който е главен специалист в кметството на Вардун. По думите му хора от близо и далеч идват и край извора се образували дълги опашки. Дори в делничен ден край чешмата се намират хора, които идват да си налеят от живата вода.
„На мен лично ми помага за бъбреците. Имам камъни и когато пия от водата ги изхвърлям”, споделя мъж дошъл до извора от омурташкото село Обител. Той от години пиел само от изворната вода и се чувствал много добре. Негови близки също пиели само от тази вода.
За извора, който лекува очи също се носят легенди. Някои споделят, че познават хора, които си миели очите с водата и след време решавали някои проблеми със зрението. Никой от селото и от хората, които бяха около извора не можаха да обяснят каква е силата на водата. За тях е повече от мистерия как водата помага. Те мислят, че изворът трябва официално да се обяви за лековит, защото хиляди са намерили изцеление, докато използват водата.
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
ИЗБРАНО