Музеят ще е първият по рода си в света. Той ще показва не само спомени за силните му любовни завоевания, които наброяват около 120, ако трябва да се вярва на твърденията на самия Казанова, а и срещите му с някои от най-известните фигури от неговото време - от Моцарт и Волтер до Бенджамин Франклин и Мадам де Помпадур, любовница на крал Луи XV от Франция.
Откриването на музея на 2 април във Венецианския замък Палацо Пезаро Папафава, недалеч от Канале Гранде, идва 220 години след смъртта на Казанова през 1798 г.
Шест стаи в замъка ще са посветени на авантюриста, роден през 1725 година, който също е бил войник, шпионин, преводач, философ и поет.
Сексуалните завоевания на Казанова обаче привличат най-голямо внимание, но той е много повече от един съблазнител.
Джакомо Джироламо Казанова е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и, въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава степен докторат по право, когато е бил едва 17-годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради подозрения в хомосексуални прояви.
21-годишен, придобил незнайно къде умения в лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише:
„Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет“.
Тя го напуска и разбива сърцето му. През 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа.
Той е неуморим комарджия, литератор, превежда "Илиада" и пише книги, новелите му са издадени в пет тома. Казанова посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара.
Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа и е шпионин на Инквизицията. Завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия. Казанова умира 73-годишен в замъка в Дукс, в сегашната Чешка република. След смъртта си става още по-известен и се превръща в символ на сърцераздирателните чувства и манията за любов.