Тамошният Лозенец – 19-и район, не е само жилищен, както нашия, а е запазил лозята си и ги е превърнал в прекрасно място за отмора на местните хора и за атракция на туристите. Стигането от София до хойригените – винарните на Виена, може да се окаже по-бързо от добирането до някое наше „шато”. А е и доста по-интересно. От летището на австрийската столица, до която няколко компании можете да стигнете за час и 15-25 минути, с такси отнема половин час, покрай канала на Дунав и с изкачване нагоре по хълмовете на 19-и район, да стигнете до хойриген.
Преди век сегашните най-добри за живеене квартали са били селца над града като Обердьоблиг и популярния със заведенията си в културен фолк стил – тип механа Гринциг, където ще видите къщи на мечтите по улици като „Сиверингер щрасе”, „Котидж гасе”, „Петер Йохан” „Белвю щрасе”. Последната буквално потъва в лозята на върха на хълма, където ще намерите любимия параклис на легендарната императрица Сиси, научила виенчани, австрийците и след тях – източно европейците, да правят бани в домовете си и да се къпят, както вече се правело в родната й Бавария. Недалеч от него ще намерите заведението „Октагон”, цялата му фасада е стъклена, баш на върха над лозята с красива панорама във всеки сезон. Но то е изискан ресторант.
Истинските хойригени наоколо са автентични стари къщи на по век, или поне на половин, разположени насред парцелите с лозя на собствениците. Обикновено масите и пейките, на които се настанявате, са разположени на най-високото място, за да осигуряват широта на изгледа. В онези хойригени, където е предвидено самообслужване, слизате на приземния, понякога дори направо в избата – подземния или полу-подземния етаж, за да си поръчате нещо простичко за хапване, но домашно и много вкусно, както и вино. Австрийската кухня не е прочута като италианската, но наистина е много вкусна, особено ястията от месо и най-вече от телешко. Телешкото месо в Австрия е чудесно за разлика от при нас.
Разбира се, сега е сезонът на новото вино. Не ви трябва никакво Божоле, ако можете да опитате гроздовия сок от лозето, насред които седите. Когато пред вас „кацне” каната с течността в малко по-светъл от кехлибарен цвят, ще ви заприлича повече на компот. Във вътрешността „плават” по-плътни останки от гроздовете, питието не е стабилизирано като онези от предишни реколти, налети в красиви бутилки, които също можете да си поръчате, ако предпочитате кристална чистота на съдържимото. Все пак повече си заслужава да опитате абсолютно автентичното вино, току що получено от тукашното прекрасно грозде. Друг важен съвет е да предпочетете белите сортове, понеже по тези земи те се получават най-добре. Най-популярният от местните е „Грюнер вертлинер”. „Зеленото” от името е бяло по нашите стандарти. През уикендите хойригените вадят продукцията си по пътя към параклиса на Сиси и улесняват онези, които са в състояние да пийнат чаша вино на крак.