На църква или на кафе в Белград | Trip.dir.bg

Западнобалканските ни маршрути продължават с Белград. Градът е под знака на името Сава. И това никак не е случайно. Свети Сава е основател на сръбската православна църква, а през турското робство османският везир нарежда изгарянето на останките му, които са разпръснати като прах над реката, кръстена на него. На мястото, където това се е случило през 16 в., през 1935 г. започва строеж на огромна катедрала.

По време на Втората световна война теренът и каквото е било изградено на него в онзи момент е превърнат в конюшня от нацистите. След това, за 50-годишнината от старта на проекта сръбското соцправителство започва довършването на храма и сградата е готова за годината на голямата промяна 1989 г. Но изографисването е оставено, докато траят 10-годишните войни в бивша Югославия. Катедралата е бомбардирана от американците навръх Великден през 1999 г., а 55 години по-рано, също навръх най-големия християнски празник, те удрят от въздуха и нашия „Александър Невски”. Интересно е, че идеята за построяването и на двете катедрали е от 1894 г., но нашата е реализирана „само” за 30-ина години.

Завършен 70 години след полагането на основния камък, „Свети Сава” има амбициите да бъде и е наричан от местните „най-голямата православна черква в Европа и в света”. Понеже храмът „Христос Спасител” в Москва, за който сме ви разказвали, е по-висок, официално катедралата, видима почти от всякъде в Белград, е призната поне за най-голямата на Балканите. Сава е и името на реката на Белград. В едната й част, откъм Околовръстното шосе, свързващо магистралите към Ниш на югоизток и към България, и към Нови Сад на северозапад и към Европа, е „Сава център”, който е едновременно нещо като НДК и „Арена Армеец” за сърбите.

Покрай него се редят петзвездни хотели от световни вериги, каквито още нямаме у нас, най-посещаваният мол на комшийската столица „Ушце”. А от другия бряг, да го определим условно като ретро, след приятни заведения досами реката, се издига и историческата Белградска крепост, която в нашата история е прочута като родното място на Легията на Раковски със знаменосец Левски. Апропо, именно в сръбската столица и именно в Белградската крепост той прави лъвския скок и се сдобива за вечни времена с гордото си прозвище. Понеже стана дума за хотели, няма по-централен от „Мариот” с неговия бранд „Кортярд” – София е единствената столица не само на Балканите, но и в Източна Европа, която още няма открит обект от най-голямата световна верига. Той е буквално до Народния театър и на хвърлей от Народния музей на Сърбия с чудесния площад пред тях, изпълнен 24 часа на денонощие с хора, движение, глъчка от многото заведения. И на 100 м от началото на централната търговска пешеходна улица „Княз Михаил”, която се влива във въпросната пиаца. Именно на местния вариант на нашия булевард „Витоша” човек разбира голямата разлика между София и Белград.

„Княз Михаил” е реплика на виенската „Кертнерщрасе” и доста прилича на нея. Макар и по-тясна от „Витошка”, тя създава усещането, че е много по-широка и със сигурност е много по-модерна. Редиците магазини от масовите брандове са разнообразени, особено в преките, с чудесни кафенета на европейско ниво, доста по-симпатични по предлагане и по публика от онези на бул. „Витоша”. Цените на практика са същите, само че продуктите и резултатите от смесването им са много по-качествени при комшиите. Човек просто усеща, че бидейки граница между две империи – Османската и Австро-унгарската, Белград е взел повече от европейската. Всички столици на автономни части от владенията на Хабсбургите носят по нещо от Виена, пречупено през националните им характери, забелязал е всеки, който ги е посещавал. И центърът на главния град на Сърбия го подсказва. Все пак, да не забравяме, че десетилетия наред той е и сърцето на мини империята Югославия – днес това са цели 7 отделни държави, наричани Западните Балкани. Пък несъществуващата вече федерация беше лидер на световното движение на необвързаните, включващо такива гиганти като милиардна Индия и още над сто страни. Всъщност, разликата между София и Белград се вижда ясно и по парламентите ни. Грандиозното и импозантно здание на Скупщината, както я наричат местните, на две крачки от останалите места, за които разказваме, е показателно за националното им самочувствие на фона на скромното наше Народно събрание.