Театърът се простира над пътя - гърбав бетонен левиатан, който доминира хоризонта. Проектиран от италианския скулптор Пиетро Консагра, Teatro е една от най-емблематичните сгради в Джибелина - но прилича повече на изоставен многоетажен паркинг, отколкото на театър. Построен през първата половина на 80-те години, той остава незавършен и 40 години по-късно. Когато случайни посетители го видят, неизменно казват, че никога преди не са виждали подобна сграда.
Teatro е едно от стотиците пренебрегнати произведения на изкуството и постмодерни сгради, разпръснати из града, който е възстановен през 70-те години и преосмислен като артистична утопия със скулптури и архитектурни проекти на всеки ъгъл. И все пак този музей на открито привлича малко посетители - не много туристи се сещат да направят еднодневна екскурзия от Палермо или от белия пясъчен плаж на Сан Вито Ло Капо.
През 2026 г. обаче това се очаква да се промени. Италия обяви Джибелина за първата си в историята Столица на съвременното изкуство и стартира целогодишна програма от изложби, представления и резиденции за артисти, предназначена да преобрази дълго спящите сгради и публични пространства на града.
За пътешествениците това предлага рядка възможност да преживеят място в процес на трансформация - отчасти музей на открито, отчасти действащ културен експеримент - точно в момента, в който градът започва възраждането си.
Teatro се подготвя за новия си живот още от ноември миналата година с активни реставрационни дейности. Андреа Кусумано, директор на годишната програма е артистичен полимат, който е дирижирал оркестри, публикувал поезия, поставял пиеси и създавал арт инсталации в цяла Европа.
"В момента това е просто скулптура - искаме да го превърнем в сграда", казва той пред BBC и обяснява как Teatro ще запази индустриалната си грубост, но ще бъде направен безопасен за посетители.
Вижте актуалните оферти за пътуване на туристическия портал NasamNatam.com
Откриващата изложба в пространството ще представлява видео инсталации от италианския артистичен дует Masbedo и албанския артист Адриан Пачи. Това е част от по-широка програма, в която артистите са насърчавани да включат града и неговите изоставени сгради в творбите си. През май артистите Франческо Лаурета и Луиджи Пресичe ще комбинират отворени за всички часове по рисуване на публични места с представления на символични архитектурни обекти из града.
Амбициозната програма бележи това, което може да се опише като трети ренесанс за града. Стара Джибелина е унищожена след земетресение, което разтърсва долината Белице в Западна Сицилия на 14 януари 1968 г. - убива повече от 400 души и оставяй близо 100 000 бездомни в околността.
Италианското правителство обявява национално бедствие и обещава възстановяване, като избира ново място на 10 км разстояние между планирана магистрала и железопътна линия. Но помощта и реконструкцията са мъчително бавни, затънали в корупция, бюрокрация и обща нерешителност. Различни планове са чертани и отхвърляни, дори след като строителството вече е започнало. Хиляди хора остават да живеят в временни лагери повече от десетилетие.
Резултатът прилича на идиличното земеделско село, което е сществувало някога. Инженери и архитекти внасят идеи от движението "Нов град", заменяйки криволичещите улици с широки, удобни за коли булеварди и сменяйки плътно натъпканите къщи, спускащи се по хълма, с еднакви вили с индивидуални паркоместа.
"Огромната грешка на държавата беше да копира градски модели от Северна Европа, които са проектирани да отговарят на нуждите на бързо растящи индустриализирани градове. Но Сицилия никога не е имала индустриална революция", казва Алесандра Бадами, професор по архитектура в Университета на Палермо. "Изведнъж жителите се оказват в градски пейзаж, който не прилича на нищо, което са виждали преди."
С ограничени възможности за работа в новия град населението започва да напуска. Тогава харизматичният кмет Лудовико Корао взема радикалното решение през 70-те години да "инжектира" изкуство в Джибелина, като кани известни артисти и архитекти да преобразят града с публични произведения на изкуството.
Оттогава Джибелина е сравнявана с тексаския артистичен център Марфа заради плътността на съвременни творби и постмодерна архитектура. Резултатът е странен утопичен пейзаж, който не е нито американско предградие, нито селска Италия.
Джибелина е малък - на посетителите не са им нужни повече от няколко дни. Има няколко ресторанти и барове, както и няколко малки, но динамични музеи, фокусирани върху изкуството. Но истинската атракция е огромната концентрация на произведения на изкуството. Почти на всеки ъгъл и ще се натъкнете на необичайна сграда, впечатляваща скулптура или двуетажна фотография, залепена на жилищен блок. Когато се разхождате по улиците му, градът ще ви се стори като реликва от друга ера - бруталистките бетонни скелети на сградите изглеждат едновременно остарели и футуристични.
Едно от най-поразителните произведения е Chiesa Madre - проект за църквата на града, който отнема 25 години, за да бъде завършен. Гледани нощем стъклените му врати сякаш образуват ромб от зеленикава светлина в горната част на дълго стълбище. Отзад огромна бетонна сфера виси като гигантска коледна украса, светейки в бяло на тъмния фон на града. Усеща се призрачно - извънземна структура, спусната в сицилианската вътрешност.
Голяма част от Джибелина прилича на градска пустиня. Местните казват, че малко жители използват Sistema delle Piazze - поредица от строги правоъгълни площади, проектирани от архитектите Франко Пурини и Лаура Термес, за да служат като общинско сърце на града. Сега там се търкалят празни бирени бутилки, а бездомни кучета пият вода от локви в празните фонтани.
Публичните пространства на Джибелина може да са архитектурно блестящи, но точно този висок архитектурен език отблъсква жителите. "Площадът е фантастичен, сякаш влизаш в картина на Де Кирико. Но градът не е картина. Площадите имат нужда от активност. Ходиш на площад, защото има пейки, будка за вестници, сянка, място за деца да играят.", казват местните.
Организаторите се надяват, че изкуството и събитията могат да върнат жителите, а Sistema delle Piazze е едно от публичните пространства, които ще бъдат почистени, за да домакинстват разходки и безплатни събития. От юли посетителите ще могат да видят и публична инсталация от косовския артист Сислей Джафа, чиито концептуални скулптури също целят да "репопулират" площада.
Кусумано е прагматичен относно това какво може да постигне новото артистично обозначение на града. "Целта ми не е да превърна Джибелина в град за туристи, които обичат съвременно изкуство, а да създам общност за артисти", казва той. "Това изглежда по-вероятно, отколкото да привлечем обратно жители, които са заминали. Искаме да направим нещо устойчиво, което да продължи и дълго след края на годината."
Не всички са убедени. Местният артист Николо Стабиле смята, че местните власти са неспособни да управляват и съхраняват артистичното наследство на града.
"Те не говорят езика на съвременното изкуство и не са успели - или не са пожелали - да продължат това, което Корао започна", казва той и добавя: "Щом годината свърши, всички сгради ще затворят отново. Сигурен съм", каза Стабиле.
Дали това предсказание ще се сбъдне, остава да видим. Междувременно артисти пристигат, скелета се издигат и дълго изоставени пространства се подготвят за нов живот. Джибелина може никога да не разреши противоречията, върху които е построена, но през 2026 г. отново ще бъде оживена от точно това, което е определило началото ѝ: изкуството.
Пътуването, което ще ви отведе в друг свят
Как да стигнете дотам: Джибелина се намира на 90 км югозападно от Палермо; директен автобус от летището на Палермо отнема около час.
Кога да отидете: Събитията вече са стартирали, но програмата ще бъде най-наситена през лятото. От юни нататък ще има концерти и представления на открито на публичните площади на Джибелина.
Какво още да видите: Извън Джибелина посетете Cretto di Burri - огромно произведение на италианския артист Алберто Бури. Той е уплътнил руините на Стара Джибелина под бял цимент, като артистична капсула на времето. Обектът ще бъде и сцената за възстановка на емблематична театрална постановка на гръцката трагедия "Орестия", преведена на сицилиански диалект, в края на юни.
Къде да отседнете: В самата Джибелина няма хотели, но местни хора отдават апартаменти под наем. Можете също да отседнете в близките градове Салеми или Кастелветрано, или да отидете до някое от рибарските градчета по крайбрежието, за да включите и няколко дни на плажа. Палермо също може да служи като база за по-дълги еднодневни екскурзии.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}