Най-доброто офроуд сафари в света е в пустинята на Шарджа | Trip.dir.bg

Шарджа е съседното до Дубай емирство. Граница между тях няма. Отлична магистрала, от дясната страна, на която остава работническият мигрантски квартал на Дубай, спретнат и нисък, ги свързва, като едното завършва, а другото започва от пътен надлез. Движението е доста оживено, а повечето автомобили са с номера от Шарджа.

Причината е, че много хора от емирството работят в Дубай, където заплатите са много по-високи. Голяма част от хората сутрин отиват на работа в Дубай, а всяка вечер се връщат у дома си, където живеят доста по-изгодно, тъй като цените при съседите им са на нивото на Швейцария, а на алкохола те са и доста отгоре.

Иначе Шарджа е третото по богатство от общо 7 обединени арабски емирства, отстъпващо само на Абу Даби и Дубай. След това пътят се вие така, че ту е в едното, ту в другото емирство, а понякога просто им служи за граница. Има учудващо големи сгради предвид липсата на хора, джамии, пръснати тук-таме покрай шосето, всичко наоколо е пустиня. Тя е точно като нарисувана с безкрайните дюни от пясък, за разлика примерно от Сахара с нейният сив и по-скоро каменист по краищата й пейзаж.

Затова и офроуд сафаритата в зоната между Шарджа и Дубай са вероятно най-добрите в света, макар подобни преживявания да се предлагат и в Египет, и в Тунис, и в други силни туристически дестинации. Поради това и си заслужава отделените часове. Ето как се провеждат: Шофьорите свърват от перфектната магистрала и след миг спират да се помолят в крайпътна джамия. После леко спускат гумите. И поемат през пясъка. Първо карат полека, докато достигнат първите височини, откъдето се разкриват такива фантастични гледки, че задължително се спира за снимки на пейзажа и за селфита. През това време, облечени в обичайната носия за местните – бели роби като рокли, шофьорите тихо и кротко присядат в сянката на автомобилите. Най-често това са бели Тойоти Ландкрузър – новите камили, в смисъл „кораби в пустинята”, а понякога и Нисани Патрол, които обаче доста бързо загряват, както разправят майсторите зад волана. Те доказват уменията си в следващия епизод от приключението, като безмилостно пришпорват високо проходимите автомобили по дюните, правят всевъзможни лупинги при слизането и извиват шеметни спирали при качването, гонят се и се изпреварват.

В разгара на пилотирането адреналинът се вдига от екстремния рейд. Колко гориво се харчи при това упражнение? В емирствата то е над двойно по-евтино, отколкото у нас. Все пак вече половин век страната изкарва луди пари от единственото си природно богатство – нефта. Ако не броим и пясъка, разбира се. И перлите. Апропо, хората от емирствата са големи късметлии. Точно, когато японците започват да убиват бизнеса им, като пускат в целия свят своите изкуствени перли – със съвършените си форми и ниските цени те бият с много автентичните, които дубайците ловят, в средата на 60-те, по щастлива случайност през 1966 г. им се открива нов хоризонт.

Намират първия нефт. От 1969 г. започват да го изнасят. И стават приказно богати. На тридесетата година започват да правят пари от новия си бизнес – туризма. И така превръщат дори пясъка в туристически ресурс и атракция. 50 евро за офроуд сафари в пустинята от поне половината от 17-те, които идват в Дубай всяка година са много пари. Сумата е по-голяма от бюджета на нашето МВР... Постепенно, след як офроуд маратон, по който нищо чудно да ви пуснат „на макс” някое парче на много тачения тук певец Азис, за когото дори не подозират, че е от България, се озовавате в базата на пустинните райдъри.

Приличащ на малка крепост насред безкрайните пясъци, лагерът е обкръжен от допълнителни атракции. Бедуин предлага снимки със сокол, от които се възползват почти всички туристи. Друг дава срещу скромна такса АТВ-та за бърз офроуд на всеки желаещ по дюните. Трети пък води флегматична камила, на която двама по двама се качват онези, които не са си направили подобна снимка върху гърбатото животно на плажа в Дубай или някъде в друга арабска държава. Всяка ваша крачка бива заснемана от чевръсти фотографи, които после се опитват да ви подарят снимките за спомен, на които сте запечатани, като са отворени за пазарене относно цената им.

Вътре в укреплението се сяда върху малки черджета върху пясъка покрай възниски маси. В центъра на двора на бивака има сцена, на която в мрака се прави шоу – кючек, танци със саби или от типа на дервишките в Турция и с огньове за грандиозен финал. Шоуто акомпанира вечерята, която съдържа онова, което е характерно за дубайския бюфет за вечеря – мезета, типични за всички държави, пръкнали се от някогашната Османска империя, някоя и друга салата и някаква скара, без особени претенции – ширпотреба. За десерт арабския сладкиш „ум Али”, който представлява накиснат в млечен сос сладкиш от козуначено или кроасаново тесто. Покрай стената пък има импровизирани помещения за рисуване на ръце, за сувенири и бира, която тук се продава на цена 15 лева кутийката.

Най-удивителни са чудесните бани насред пустинята с кристално чисти тоалетни и обилно течаща топла и студена вода, които наистина удивляват българите.

След като приключат вечерята и шоуто, всички се мятат по високопроходимите автомобили, с които са дошли. По добре познат сценарий от организираните български пътувания, спира се за малко до сувенирен магазин в нищото, а след това покрай конюшните и имението на брата на шейха на Дубай, пътят води към столицата на емирството. На раздяла шофьорите очакват бакшиш, като обикновено се оставя равностойността на 5 лева.