Най-голямата ни селска черква е джамия с еврейска звезда | Trip.dir.bg

Редовно обявяват българите за шовинисти или поне за непоправими националисти, но няма друго място на света, където най-голямата селска черква в цялата страна да е и джамия, а насред нея да се вижда еврейска звезда. За огромно съжаление, това уникално място е все още недобре познато дори на родната публика. Какво остава за международната, за която това би било една уникална и твърде актуална атракция.

Храмът се намира само на 10 км от Хасково, на „две крачки” от южната магистрала, в село Узунджово. Името му е познато на повечето софиянци по названието на малка пряка на бул. „Витоша”, пречупваща се преди продължението си след ул. „Цар Асен” към „Княз Борис”. Казва се „Узунджовска”. И вероятно честта да има наречена такава улица в самия център на столицата се дължи именно на уникалния храм на селото.

Предполага се, че всичко започва с един хан, разположен недалеч от първата джамия у нас, на Балканите и в цяла Европа, която логично е привличала бая народ. След падането на България под османско иго, около него се заселват и турци, и гърци, придошли с поробителските войски, за да ги обслужват. Земята е плодородна, времето е хубаво и слънчево, по тези места се ражда всичко, та и прекрасно вино се прави. Предполага се, че дори след падането на българите под чужда власт, им е позволено като на местно население да вдигнат черква тук, което и става около 1500 г.

Хасковският туристически сайт изобилства от подробности: според султанска заповед на Сюлейман I от 04.05.1566 год. до кадиите на Чирмен, Нова Загора, Стара Загора и Узунджово, в територията на Османската империя, това село е кадилък (център на околия) със силно развито скотовъдство. Арменските историографи Хугс Инджежиян и Степанос Агони разказват в „География за четирите страни на света”: “В Узундже абад или Узунджа-ова Синан паша през 1592 год., когато започнал война срещу маджарите (първата антитурска коалиция), по молба на жителите на това село построил два хана, две бани, павилиони, джамия, имарет, за което похарчил от собствени средства 300 000 гроша. Всяка година на 2 септември става традиционен голя търговски панаир.Което означа, че мястото си е било истински курорт за онова време. Евлия Челеби покрепя това през 1662 година като пише: „Има един голям, приличащ на крепост хан….Има 80 огнища, уютен отвътре и отвън, с голям обор – това е един импозантен хан. Градът има една джамия, няколко ханчета, една оживена чаршия с две железни врати, прилични на врати на крепост, като всички са покрити със синкаво олово (може би за това са го наричали „Куршумли хан”). Има още около сто бедняшки къщи, но няма вода….” Сръбският патриарх Арсений Трети, при пътуването си до Йерусалим през 1683 год. нощува в сарая на два етажа с 350 стаи и обща тераса. В приземния етаж са се помещавали оборите с място за над 1 000 коня. В двора е била изградена часовникова кула с четири големи циферблата с арабски цифри. А мраморният водоскок и хамамът са били захранвани от река Хан-дере. Най-вероятно храмът е бил част от целия този комплекс.

Българската църква, ползвана и от гърците, се е наричала „Св. Богородица”. Тя е съборена от турците, които изграждат на нейно място джамия. Спори се дали тя е дело на самия знаменит архитект Мимар Синан, който е българин, родопчанин, приел исляма, или е само проект на великия майстор, но е завършена от негов ученик.

Джамията датира от началото на 90-те години на 16-и век. През 1906 година, след като Хасково и околността най-накрая са присъединени обратно към България, за което Капитан Петко Войвода се бие люто с предвождани от английски офицер турски войски, джамията е превърната в църква. Позлатени медни декорации от ислямския период са свалени и са преместени в окръжния музей. Оставени са обаче някои орнаменти като типичните за джамиите лалета и рози. Също и типичната шестоъгълна звезда на Давид – гербът на евреите. Запазени са типични за османската архитектура осмоъгълни решения. Заради тази конструкция, черквата и сега си прилича на джамия, като и приема богомолци. Нищо, че отново е посветена на Света Богородица, ала вече на нейното Успение.

Храмът се отличава с невероятна акустика – високият и ниският говор се чуват с почти еднаква сила. „В Рилския манастир това се постига с гърнета, умишлено зазидани в четирите ъгъла на храма, с видим отвор на устието на всяко едно. В узунджовската църква акустиката се постига чрез специфичната форма на свода и стените, наподобяващи камбана, и от разпределението на прозорците”, пише на туристическия сайт на Хасково, който я рекламира. Тя е изцяло реновирана през 2007 г.