Най-пъстрата керамика - гордостта на Бусинци | Trip.dir.bg

Село Бусинци се намира на 8 км от градчето Трън, северозападно от столицата София, почти до западната граница на България. Славата му е свързана с многовековната местна традиция на Бусинската керамикa.

От София до Бусинци може да се стигне за час-два. Пътят следва завоите на река Ерма. Ако сте тръгнали на разходка из ждрелото на Ерма, може да направите кратка спирка в трънското село Бусинци и да отскочите до село Студен извор.

Музеят на керамиката в село Бусинци

Етнографската експозиция е разположена в две зали, където могат да се видят оригинални експонати на традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници. В селото през лятото до скоро са се организирали пленери. Част от модерните творби може да се видят или купят в музея.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Вижте снимки >>>

Според стари документи по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, в селото са се въртели над 300 грънчарски колела. Бусинските майстори правели грънци, които звънят при почукване.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на майстора грънчар Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил майстор Петър.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил майсторството и съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия и е един от последните бусински грънчари. Петър Гигов е не само личен майстор, но и човек, който успява да издири, изкопае и съхрани една многообразна колекция от предметите на бусинките майстори, украсявали години традиционните бусински къщи. Сега в селото живеят 17 човека и от украсите на къщите не е останало почти нищо.

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета - ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба.

Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика - болярския стакан, създал бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира - уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.

Музеят на Киселото мляко

Близо до село Бусинци се намира още едно трънско село с уникален музей - село Студен извор.

Музеят на Киселото мляко в село Студен извор, също като музея на розата в Казанлък, е единствен по рода си в света. Сред експонатите са изложени бучка за биене на масло, съдове за приготвяне и съхранение на млечни продукти, между които е и известният съд рукатка. Освен съдове за млечни продукти в музея могат да се видят и носии, софра и други предмети от бита.

Експозицията на втория етаж включва предмети и макети, демонстриращи промишленото производство на киселото мляко. Макетите показват какви са стъпките за производство на млякото и как то достига до магазина. Големи информационни табла, окачени на стените, обогатяват знанията, които посетителите получават от беседата.

Музеят е открит на 29 юни 2007 г. и разказва историята на един от най-популярните символи на България - киселото мляко. Специално място в експозицията на музея е отделено на д-р Стамен Григоров - откривателят на бактерията „Бактериум Булгарикум”, която предизвиква квасенето на млякото и специфичния му вкус.

По време на изследванията на тази бактерия голяма помощ и подкрепа на д-р Стамен Григоров оказват френският проф. Масол и  руският учен Иля Мечников.

Мечников по това време прави проучвания кои са най-дълголетните хора, интересува се от забавянето на процесите на стареене в организма. Той установява, че в България има най-много столетници, това се дължи на редовната консумация на кисело мляко.

След като представя откритието за бактерията в института Пастьор, Григоров получава много добри предложения за научна работа в Европа и Южна Америка, но ги отклонява и остава да работи в България, като лекар в околийската болница в Трънския край. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е полеви лекар, а след това работи върху ваксина срещу туберкулоза. Умира през 1945г.

Родната къща на д-р Стамен Григоров в село Студен Извор се намира съвсем близо до Музея на киселото мляко. Тя обаче не функционира като музей, но се поддържа и стопанисва от неговите наследници.

---

* Двата музея влизат в кампания, която насърчава вътрешния туризъм ("Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България"). Проектът се финансира по Оперативна програма „Регионално развитие” и се изпълнява от Министерство на туризма. Основната цел на проекта е да даде повече информация за България като целогодишна туристическа дестинация, с разнообразни възможности за туризъм. В него са включени нетрадиционни и по-слабо популярни дестинации и туристически обекти, като целта е да се провокира и повиши интересът към тях и да се увеличи делът на българските туристи на вътрешния пазар.