Нещо повече за градовете на Костурица и Андрич | Trip.dir.bg

Как можете да тръгнете от София, да посетите две други страни и да се върнете само в 1 ден, при това като носите единствено личната си карта? Ще ви разкажем.

Ако поемете с колата в 6 - 6.30 ч., след по-малко от час ще бъдете на сръбската ни граница. Рано - рано минаването е за секунди. Поемате по новата магистрала до Пирот и малко след него, която прекъсва на две места, което струва около 3 лева. После, след 13-те тунела и завоите, които помним от всяко пътуване с кола на Запад, стъпвате на магистралата Ниш - Белград. Натам, накъдето сме се насочили, можете да стигнете по два начина. Или да се отклоните към Крагуевац, таксата е към 9 лева, и да поемете дълъг и интересен път през сръбската провинция, или да карате скоростно до отбивката към Чачак и да се влеете в другия път. Последният голям град е Ужице. След него се качвате на Мокра гора. Отдалеч виждате на върха на планината Дървения град.

Това е идея и собственост на световноизвестния режисьор Емир Кустурица, един от малкото носители на 2 награди "Златна палма" и един отделен приз за режисура от Кан, "Златен" и "Сребърен лъв" от другия най-голям световен кинофестивал във Венеция. Той го е направил на километри от босненската граница като демонстрацията към родината му, която не просто го отрече заради позицията му против разпада на федерацията Югославия. Но даже подпали родния му дом. Комплексът, за който се плаща вход от малко над 4 лева, е наистина оригинален. Всичко е от дърво - къщите, даже настилката. Зданията са в стар сръбски стил - има няколко заведения, пекарна, черква. Има и къщи за гости.

"Улиците", де факто алеи, в Дървения град, където Кустурица често сам пребивава и организира в него и международен кинофестивал, носят имената на приятелите и на идолите на великия Емир. Заради това ще видите и табела "Марадона" -  за другаря си той направи цял филм, и "Фелини" - а една от вилите е "Долче вита", и "Че Гевара" и "Достоевски". За разкош, декорът включва излъскана стара "Волга" от 60-те години на миналия век, и "Трабант" - кабрио. Хепи соц, както се казва. От заведенията най-красива панорама открива кафенето на голямата тераса на върха на хълма, на който е комплексът. Разкрива се приказна гледка към възвишенията в околността, както и към разположените в подножието на балкона тенис-кортове. Зад нея има елегантен ресторант, а над него - типично сръбски, където предлагат дори шопска салата, наред с останалите ястия - някои от които с доста оригинални имена. Цените не са ниски, но не са и прекалени: обяд за двама с нелошата наливна бира на комшиите ще ви излезе 40-50 лв. Това е без десерт, понеже в страните от бивша Югославия обикновено сладкишите не им се получават по съвременните стандарти.

Дървеният град е съвсем близо до възтясната планинска граница между Сърбия и Босна и Херцеговина. Тя, разбира се, е формална, тъй като от другата страна на браздата е онази част от тристранната федерация, наричана Република Сръбска. Това, което обаче веднага прави впечатление са огромните джамии на места без население, но разположени срещу всеки манастир, а тук има много и то доста стари и исторически.

Първият град по пътя е забележителен. Ако онзи на Кустурица беше Дървения, този пък е на сръбския нобелист Иво Андрич и е каменен. Нарича се Вишеград. Не, не е онзи в сърцето на Европа, по името на който беше създадена четворката на Словакия, Чехия, Унгария и Полша в ЕС. Голямата забележителност е мостът над Дрина, както е кръстено най-известното произведение на Андрич. Пише го през 1944 г., издава го на следващата, а през 1961 г. за него му е връчена най-голямата световна литературна награда. Мостът не е нещо особено - ние имаме такива, наследство от Уста Кольо Фичето, но реката е невероятна с нейния изумрудено - смарагдов цвят.

Старият град, от който тръгва строителното съоръжение също е приятен, особено за следобедна разходка. Пътят от другата страна на моста, който води напред към босненската столица Сараево, за която вече сме разказвали в нашите западнобалкански маршрути, продължава да се вие покрай Дрина и открива все по-атрактивни гледки към нея, особено при един от завоите й, където тя се разклонява на две. А недалеч отново Костурица е инвестирал в Каменен град или Андричград. Препоръчваме за връщане по-бързия път, особено за каране по тъмно, с включване в магистралата още при Чачак - общо пътуването е около 5-6 часа, в зависимост от карането, от Вишеград до София.