Едно от най-мистичните места в България е толкова загадъчно и е обвито от такива легенди, че може да се сравнява само с Туйн Пийкс. Не се намира на север, както при американците, а е на юг – на 60 км от Хасково.

Ако България се рекламираше масирано, филми като „Игра на тронове” и „Междузвездни войни” задължително щяха да се снимат точно тук. Има нещо извънземно или поне фентъзи в тези фамозни скали, издълбани от незнаен древен народ – може би траките, а може би още по-древни наши предци. Човек може да си представи много неща, като се загледа. На учените им се привиждат стари крепости, по-непосветените посетители оприличават камъняка на животни.

Едно е сигурно – не е само природа, намесвала се е и човешка ръка. Как е ровичкала преди хилядолетия канарите, това остава истинска загадка. Най-общо казано, мястото е уникално, защото е посветено на любовта между дете и родител, описана като мита за Едип при античните гърци и превърната от психологията в комплекс, е издигната в култ на това място. При траките нещата отиват твърде далеч – стига се до брак.

Цялата идея при издълбаването на трапецовидните ниши на скалното светилище е за подчертаването на пещерите-утроби, посветени на богинята – Великата богиня майка на траките, която като при гърците е земята, в това число планината, и оплождащите ги лъчи нейния син, който също като в Египет е слънцето. Като в християнството пък тя самозачева. Затова до пещерите - утроби е издигнат скален къс, който някои оприличават на фалос, какъвто има и при Старосел.

Според османлиите и според някои днешни туристи, камъкът може да се оприличи и на пръст – не казват среден ли, даже подсещат за скулптурата на Сезар, която изобразяваше окончанието на човешката ръка и се извисяваше на „Шанз Елизе” в Париж. Скалният комплекс, останал да се помни с турското си име Пармаклъ кая се състои от две високи скали с издълбани в тях трапецовидни ниши, между които е разположена пещера - утроба, дълбока над 10 метра.

Всъщност, историята за майката и сина, от чиято обич се ражда добро, много напомня за легенди, каквито има във вярванията на всички цивилизации. А при нас са историческите фигури Св.Св. Константин и Елена, които правят религията държавна, посочват мястото на Божи гроб и определят храм №1 на християнството, но са свързани и със съдбата нашата столица София. Даже Коледа, когато се ражда слънцето, идва в традициите ни именно от тази тракийска връзка, вдъхновила светилището при село Ночево. Също като при светилището на Белинташ, където вече сме ви водили, и при Ночево има издълбани в скалите басейни за събиране на дъждовна вода или на вино за вакханалии, а наред с това и улеи, които са служели за оттичане на кръвта при жертвоприношения. Който има голямо търпение и не реши веднага да тръгне към Ночево, може да изчака до лятото, когато преди Голяма Богородица – никак не е случайно, както вече разбирате, като знаете легендата – се организират специални турове и празници на това мистично място.