Нови открития променят историята на Диарбекир

05:33 | 24.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Нови открития променят историята на Диарбекир

Следи от древен живот, датиращи от преди 10 000 години, бяха открити в могилата „Амида“

11:57 | 18 октомври 2024 2 3033 Снимка: iStock by Getty Images

При разкопките в могилата "Амида", наричана "сърцето на Диарбекир", бяха открити доказателства, че заселването на този археологически обект датира отпреди 10 000 години, предаде Анадолската агенция специално за БТА.

Могилата е служила като селище за множество цивилизации, включително хури-митаните, урартите, асирийците, мидийците, персите, поданиците на Великото царство на Тигран, римляните, сасанидите, византийците, омаядите, абасидите, марванидите, селджуките, ортокидите, аюбидите, ак-коюнлуидите, сефевидите и османците.

Разкопките на обекта започнаха през 2018 г. под ръководството на професор Ирфан Йълдъз от Педагогическия факултет на Университета в Диджле, с одобрението на турското Министерство на културата и туризма.

Сред откритията, направени досега, са останки от 1800-годишни водни канали, отоплителна система, 1700-годишни погребални камери, 782 гранати от Първата световна война и 800-годишни мраморни артефакти. Текущата работа се фокусира върху района на юг от приемната зала на двореца "Артуклу" и между "Сарайкапъ" и Царския път.

Въз основа на доказателства, основаващи се на следи от огън, керамични фрагменти и каменни материали, намерени в един от изкопите, изследователите установиха, че заселването в могилата е започнало преди 10 000 години.

Снимка: iStock by Getty Images

"Амида е била опожарена заедно с всичко в нея и пожарът е продължил няколко дни"

Йълдъз обясни, че разкопките са започнали в изкоп, разположен в повредената част на "Сарайкапъ" и Царския път.

"По време на разкопките в този изкоп се появиха три следи от изгаряния, каквито преди това бяха намерени в изкопите на дъното на могилата. Направени са необходимите изследвания и датиране с метода "Въглерод-14". Първият слой от изгаряне в града датира от 6764 г. пр. н. е., вторият слой е от 5721 г. пр. н. е., а третият - 5518 г. пр. н. е. Следователно градът е опожаряван 3 пъти между 7000 и 5000 г. пр.н.е. В този изкоп следите от изгорения слой от 6764 г. пр. н. е. са особено интензивни. Има следи от изгаряне, вариращи между приблизително 5-10 сантиметра. От това разбираме, че Амида, който е бил важен град по онова време, е бил подпален заедно с жителите му и огънят е продължил с дни", каза Йълдъз, цитиран от Анадолската агенция.

Йълдъз също така отбелязва, че цивилизациите, населявали могилата Амида, са постигнали строителен напредък въз основа на предишни селища. Те откриват обсидианови инструменти, датиращи от 8000 г. пр.н.е., точно под опожарения слой от 7000 г. пр.н.е.

Той подчерта, че непрекъснатият живот в могилата Амида е продължил 10 000 години, както сочат керамичните фрагменти от 8 000 г. пр.н.е. и каменните артефакти, открити в същия изкоп.

"Разкопките са на път да променят историческия разказ за Диарбекир"

"Когато започнахме разкопките на могилата Амида, първоначално смятахме, че историята ѝ започва около 3500 г. пр.н.е., т.е. преди около 5500 години. Тази дата обаче непрекъснато се актуализира въз основа на нови открития. В изкопа, в който работим в момента, открихме доказателства, датиращи отпреди 10 000 години", заявява Йълдъз, като добавя, че тази дата може да се промени с напредването на разкопките.

"Сигурно е, че ще има данни, датиращи от 9 хил. г. пр.н.е., което е 11 хил. години от днес, а може би ще стигнем и по-далеч. Когато разглеждаме живота в региона, виждаме, че заселването е започнало около 10 500 г. пр.н.е. в Кьортик тепе, могилата Хасанкейф и Гьобеклитепе и продължава до 12 500 г. пр.н.е.

Могилата Амида вероятно ще бъде датирана близо до тези дати. Засега можем да кажем, че тук е започнало заселване преди 10 хил. години и е продължило без прекъсване. Това е най-важната характеристика на могилата Амида. Както може да се разбере от разкопките, съществуването на селището никога не е било прекъсвано в нито един период."

Йълдъз отбеляза, че Йерихон в Палестина е признат за най-ранния град на Земята, в който животът се е запазил непрекъснато, като доказателствата сочат, че заселването в Йерихон е започнало преди 11 000 години.

"Могилата Амида е на второ място, като заселването тук е започнало преди 9 хил. години. Към настоящия момент обаче то се измества на 10 хил. години. Сега можем да кажем, че за могилата Амида заселването е започнало преди 10 хил. години и е продължило без прекъсване, данните ясно показват това. След като работата в изкопа приключи, мисля, че можем да кажем, че заселването тук е започнало преди 11 хил. години. Разкопките на могилата Амида ще продължат да бъдат мотив за промяна на историята на Диарбекир".

ИЗБРАНО