Това важи и за самия Охрид. Започнете деня с кафе, чай и закуска „като едно време” в някое от кафенетата на брега на езерото при входа на стария град.
Свежият полъх от красивата водна повърхност, грижливото обслужване, вкусната храна и приятната панорама радват душата. Ала погледът се спира и на непривични, като си знаем историята, неща. Например забрадените жени от друга вяра по улиците наоколо. А ухото дочува предимно неславянска реч от местните.
Каква 1000-годишнина на местната църква честваха в края на май, защо ругаха синодалните ни старци, че не им я уважиха? В един град, в който много по-отдавна – преди 1150 години, покръстителят ни Княз Борис – Михаил изпрати ученика на светите братя Климент да основе книжовна школа, днес мнозина говорят не на т.нар. македонски, а на албански. Вярно, че границата е съвсем близо, но чувството не е сред най-положителните. Но ние се връщаме на приятните неща.
Разходката из стария град е задължителна. Можете да снимате къщите от т.нар. възрожденски тип, а всъщност типични за Османската империя – такива ще видите и в Стария Пловдив, но и в Дамаск. Влизате и излизате от дюкянчетата за всякакви непотребни неща. Мотаете се просто така. А усещането е подобно, като да сте в Несебър или в Созопол. Естествено, това е заради езерото, което е нещо като Македонското море, нищо че е едва 30 км дълго. Разходката покрай него е друго приятно занимание, като със стълбите, които има тук – там, че даже и плажни платформи, можете и да се топнете в студените му води. Околните сгради са доста скромни, повечето старички, няма усещането за размах и лукс, което сигурно някои биха очаквали от най-големия курорт на една европейска страна.
Обикновено, когато се наситят на града, а това не е трудно за няколко часа, туристите се отправят към „Свети Наум”. Манастирът на 30 км от Охрид, на езерото, се смята за задължителна атракция, особено като имате предвид, че мюсюлманите пък го смятат за лековито място срещу психически заболявания. Струва си да се посети тези дни – на 20 юни е манастирският празник. Ние обаче ще ви дадем алтернатива. Вие пък отидете до черквата „Свети Йоан Богослов”, известна и като „Свети Йоан Канео” по името на махалата, която е до храма. Не е ясно дали, понеже поселището е рибарско, но мястото е по-романтично от манастира „Свети Наум”, твърдят западните пътешественици в блоговете си. Ако се вярва на някои хронисти, и „Св. Йоан” е бил част от манастир, който е бил разрушен от османлиите в средата на 15-и век. Точно четири столетия по-късно българите вдигат наново поне черквата. Според легендата именно в нея е венчан един от най-великите ни владетели цар Иван Асен Втори. Оставете другото, но гледката, особено, ако сте застанали над храма, но и в случай, че сте застанали на каменната тераса пред и край него над водната шир, наистина е приказна и впечатляваща.