Далеч в Южния океан, на половината път между Тасмания и Антарктида, се намира необикновен остров, на който можете да се разходите по скали, които някога са били погребани на 6 км под океанското дъно. Остров Макуори, малка ивица земя, дълга само 34 км и широка 5 км, предлага на геолозите и любопитните посетители нещо, което не се среща никъде другаде на Земята: открити скали от мантията на нашата планета, изтласкани над морското равнище.
Тази геоложка странност съществува, защото остров Макуори се намира на границата между Индоавстралийската и Тихоокеанската тектонична плоча, в тектонично активен район, известен като хребет Макуори. В продължение на милиони години тези плочи са се раздалечавали една от друга, което е позволявало на разтопените скали от мантията да се издигат и да образуват нова океанска кора - със скорост приблизително един милиметър на година.
След това плочите обръщат посоката си и започват да се притискат една към друга. Възникналото налягане изтласква тези дълбоки скали нагоре, издигайки над водата участък от океанската кора и мантия с широчина пет километра, подобно на изтласкване на паста за зъби от тубичка.
По време на бавното си 12-милионно издигане хребетът Макуори е бил оформен по-скоро от тектонично издигане, отколкото от повърхностна вулканична дейност, заледяване или значително отлагане на седименти, което е запазило уникалния му геоложки състав. Този процес в крайна сметка е довел до появата на остров Макуори преди около 600 000-700 000 години, който днес представлява уникална лаборатория на открито, където учените могат да изучават скали от земната мантия, които обикновено остават скрити дълбоко под океаните.
Земната мантия е дебел, предимно твърд слой между кората и ядрото, който съставлява около 84 % от обема на планетата. Тя се простира от основата на кората (прекъсването на Мохорович, или "Мохо") до външното ядро, на дълбочина около 2900 км. Мантията се състои от силикатни скали, богати на магнезий и желязо, а температурата ѝ варира от около 500 градуса в близост до кората до над 4000 градуса в близост до границата между ядрото и мантията. Именно огромното налягане поддържа по-голямата част от мантията в твърдо състояние, въпреки тези високи температури.
Уникалната експозиция на земната мантия и океанската кора на остров Макуори не само разкрива геоложката му история, но и служи като важен източник за изучаване на ролята на мантията в тектониката на плочите. Това е единственото известно място, където в момента мантийните скали се разкриват активно над морското равнище поради протичащите тектонски процеси. Въпреки че на други места и геоложки формации, като например офиолити, също има разкрити мантийни скали, тези разкрития обикновено са резултат от древни тектонски събития и в момента не са активни. Следователно отличителната черта на остров Макуори се състои в активния характер на излагането на мантията.
Една от най-забележителните геоложки характеристики на острова е наличието на базалти, които се образуват при изригване на лава под водата и бързо охлаждане. Тези скали, заедно с други вулканични образувания, предлагат представа за процесите, които обикновено се развиват на километри под повърхността на океана. Липсата на деформация в тези скали позволява на учените да наблюдават първоначалните им взаимоотношения, предлагайки улики за формирането на океанската кора и динамиката на тектониката на плочите.
Геоложката история на острова все още се пише. Малки земетресения често разтърсват земята, а силни трусове с магнитуд над 6,2 по скалата на Рихтер се случват около веднъж годишно. Тази непрекъсната геоложка активност, съчетана с девствения характер на откритите скали, превръща остров Макуори в безценен обект за разбиране на начина, по който се формира и движи земната кора.
Освен геоложкото си значение остров Макуори е значим и като дом на множество животни. На острова над 3,5 милиона гнездящи морски птици от различни видове. Сред тях са кралските пингвини - вид, който не се среща никъде другаде и чиято популация на острова надхвърля 850 000 гнездящи двойки. На острова живеят и около 100 000 тюлени, които използват бреговете му като място за размножаване.
Историята на Макуори включва както триумфи в опазването на околната среда, така и поучителни истории. След откриването му през 1810 г. ловците на тюлени и пингвини почти довеждат до изчезване няколко вида. По-късно внесените котки, зайци, плъхове и мишки нанасят сериозни щети на екосистемата на острова.
Благодарение на целенасочените усилия за опазване на околната среда обаче тези инвазивни видове са успешно елиминирани до 2014 г. - най-мащабната програма за унищожаване на вредители на острова, завършвана някога по това време. Оттогава насам местната растителност на острова процъфтява, а няколко вида птици отбелязват забележително възстановяване, включително белоглавият буревестник, който почти е изчезнал през 2001 г.
Пейзажът на острова отразява суровото му субантарктическо разположение в "яростните петдесет" ширини, известни със силните си ветрове и бурното си море. Въпреки тези условия островът поддържа разнообразен растителен свят, макар че никой от тях не израства много високо - повечето растения са високи под един метър, като само един вид трева достига два метра в защитени райони.
Значението на остров Макуори му носи статут на световно наследство на ЮНЕСКО през 1997 г., който го признава за обект с голямо значение за геозащитата. Днес той се управлява внимателно като природен резерват, като достъпът до него е ограничен, за да се защитят уникалните му геоложки характеристики и възстановяващата се екосистема.
За учените остров Макуори предлага неповторими възможности за изучаване на скали, за чието достигане иначе биха били необходими изключително дълбоки сондажи. Тези скали разказват за това как се формира океанската кора в средноокеанските хребети, което прави острова ключово място за разбиране на процесите, които оформят повърхността на нашата планета. Откритите мантийни скали са особено ценни, защото са забележително чисти, без да показват замърсяване от континенталната кора - рядка находка, която помага на геолозите да разберат състава на земната вътрешност.
Като естествена лаборатория за опознаване на структурата на Земята и жизненоважно местообитание за антарктическите и субантарктическите видове, този малък остров в огромния Южен океан заслужава постоянна защита. Ограниченият достъп до него и внимателното му управление ще помогнат на бъдещите поколения да се запознаят с уникалната му геология, а забележителната му дива природа да продължи да процъфтява.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}