Манди Пруна си спомня с носталгична усмивка наплива от американски туристи, които започват  да пристигат в Куба, след като през 2015 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама възстановява дипломатическите отношения с острова.

Пруна и яркочервеният му шевролет от 1957 г. били постоянно търсени. Разказва, че безброй посетители, включително знаменитости като Уил Смит, Риана и Ким Кардашиян, плащали солидни суми, поне по кубинските стандарти, за обиколки с класически автомобили, които той организирал.

Неговият автомобил бил един от трите ретро американски автомобила, подбрани от американски дипломати, за да присъстват на заден план по време на церемонията по издигане на знамето в посолството на САЩ в Хавана. Събитието отбелязало официалното възстановяване на връзките между двете държави след десетилетия на ожесточена враждебност.

"От това спечелиха всички слоеве на обществото", казва Пруна за краткия период на подобрени отношения. "Виждахте как хората боядисват домовете си, отварят нови бизнеси. За мен беше фантастично. Това беше най-доброто време за туризма в Куба.", разказва той пред CNN.

Днес Куба вероятно преживява най-дълбокия момент на икономическа несигурност, който жителите на острова са изпитвали от десетилетия, ако не и през целия си живот.

Чрез военни действия във Венецуела и заплахи за мита срещу Мексико администрацията на Тръмп прекъсна доставките на петрол към Куба, опитвайки се да принуди управляваната от комунистите страна да предприеме значими политически и икономически реформи.

Не изглежда Куба да разполага с останали съюзници, готови да осигурят гориво на стойност стотици милиони долари, необходимо за поддържане на икономиката. А наличният на острова петрол постепенно се изчерпва.

За хора като Пруна двойният удар, липсата на гориво и спадът на туристите, се оказва катастрофален. Трябва ми бензин, за да работя, трябва ми и туризъм, за да работя", казва той.

Докато кризата се проточва, животът на този остров с близо 10 милиона души бавно и мъчително се забавя до пълен застой. В много училища учебните занятия са спрени, а работници са пуснати в принудителен отпуск, за да се пести енергия. Хотели, почти без гости, затварят, а полети от Русия и Канада са отменени, защото на острова няма достатъчно авиационно гориво за по-дълги международни полети.

Великобритания и Канада предупредиха гражданите си да избягват пътувания до Куба, освен ако не са наложителни.

Снимка: БТА/АР

Миналата седмица организаторите отмениха ежегодния фестивал на пурите Habanos, който носи приходи за милиони долари. Във вторник Sherrit International съобщи, че временно спира добива на никел и кобалт в Куба заради недостига на гориво.

Много държавни болници са ограничили услугите си, а липсата на гориво и работещи сметосъбиращи камиони доведе до натрупване на боклук в цели квартали.

Почти на всеки ъгъл разговорите се въртят около това кога ще има спиране на тока и колко ще продължи. Нощем в Хавана звездите често се наблюдават изключително ярки, защото голяма част от града тъне в почти пълен мрак.

Администрацията на Тръмп твърди, че кубинското правителство трябва най-сетне да отвори централизираната икономика на острова, преди тя да се срине.

Снимка: БТА/АР

"Няма петрол, няма пари, няма нищо", каза в понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп пред репортери, като добави, че държавният секретар Марко Рубио ръководи усилията за преговори с висши кубински представители.

Рубио, който е американец с кубински произход и отдавна се противопоставя на кубинското правителство, по-рано заяви, че единственото, което възнамерява да обсъжда с комунистическото ръководство на острова, е кога ще се откаже от властта.

"Това е режим, който оцеляваше почти изцяло благодарение на субсидии, първо от Съветския съюз, после от (бившия президент на Венецуела) Уго Чавес", каза Рубио миналата седмица по време на Мюнхенската конференция по сигурността. "За първи път няма субсидии от никого и моделът се вижда в истинската му светлина."

След толкова години живот на ръба на икономически срив Куба може да се изправи пред хуманитарна криза. Още сега по-голямата част от храната, която кубинците консумират, е вносна, вследствие на десетилетия неуспешни аграрни политики на правителството.

Тази крехка опора обаче е застрашена, тъй като антикастрови кубинско-американски политици призоваха за пълно прекратяване на помощта от САЩ.

"Сега е моментът да спрем всичко: без повече туризъм, без повече парични преводи, без повече механизми, които продължават да финансират и поддържат диктатурата", заяви републиканската конгресменка от Флорида Мария Елвира Салазар, бивша журналистка в CNN en Español.

"Ужасно е да си представиш глада на майка, дете, което се нуждае от незабавна помощ. Никой не е безразличен към тази болка. Но точно това е бруталната дилема, пред която сме изправени като изгнаници: да решим краткосрочното страдание или да освободим Куба завинаги", каза Салазар.

Междувременно част от частните компании, които внасят храни от САЩ, вече са преустановили дейност, като обясняват, че при ежедневните прекъсвания на електрозахранването не могат да поддържат продуктите си в хладилни условия.

На фона на задълбочаващите се недостизи кубинският президент Мигел Диас-Канел призова населението да "съпротивлява креативно" и да възприеме мислене като във време на война.

"Ще ядем това, което можем да произведем на всяко място. Ако сега има по-малко гориво, храната няма да може да излиза от някои общини към други", каза Диас-Канел в телевизионно изявление през януари.

На "агро-пазарите" в Хавана, където се предлага ограничено количество храна, произведена на острова, някои хора предупреждават, че става все по-трудно плодовете и зеленчуците да се доставят от провинцията, където се отглеждат, до столицата.

"Плащаме два, три пъти повече, за да се презаредим и да държим хората доволни", каза Анайаси, продавачка на храни, като говори критично за влошаващата се икономическа ситуация. "Няма храна. Въздействието ще е ужасно. Няма да имаме нищо."

Шофьорът Манди Пруна казва, че обмисля да емигрира със семейството си в Испания. След 20 години, през които е изкарвал добри пари, като е возил туристи в своя шевролет, той вече не вижда бъдеще в родината си.

"В момента всичко е несигурно. Няма гориво. Не знаем дали ще има и как ще го платим", казва той. "Ако трябва да плащам бензина в долари, как да си върна разхода, ако няма туризъм?"

Пруна добавя, че по-рано същата сутрин е спрял лиценза си за работа като шофьор на класически автомобил.