Туристическият бранш е може би най-невероятното нещо в страната, ние работим без реклама, заяви служебният министър на туризма Илин Димитров в ресорната парламентарна комисия, където представи Становище на ведомство относно Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и поиска 100 млн. лева(или над пет пъти от настоящото ниво, бел. ред) за национална реклама на туризма. С 18 млн. лева ние не можем да рекламираме туризма, Френската гимназия в София мисля, че има по-голям бюджет, обърна се министърът към членовете на комисията.

Той изтъкна, че Гърция посреща около 35 млн. туристи, а бюджетът й за реклама е около 300 млн. лева, Турция приема около 40 млн. туристи с бюджет за реклама от 420 млн. лева, а България посреща 7 млн. туристи с бюджет за реклама от 18 млн. лева.

От тази сума 6 млн. лева са за участието ни в туристически борси. Имаме 12 млн. лева за реклама, разделете ги на 21 пазара, разделете ги на 12 месеца и се оказва, че фирми, които продават лютеница, имат повече бюджет, отколкото Република България, заяви министърът.

Той заяви, че въпросните сто милиона лева не са самоцелна сума, като подчерта, че те са нужни за партньорства с международни туристически борси, като изтъкна, че "едно партньорство е между един и два млн.евро", като визира борсите в Германия, Великобритания и Полша. Парите са нужни и за инфлуенсъри, блогъри и влогъри за масирана реклама на страната ни, за дигитализиране на сектора и други.

Към момента бюджетът е 18 млн. лева, това, което предлагате, е близо 5,5 пъти увеличение и не знам до каква степен това е един реалистичен бюджет, който бихме могли да приемем в рамките за Закона за бюджета, коментира Владимир Табутов (ПГ "Продължаваме Промяната"). Той препоръча да бъде направена разбивка с различни варианти, с по-минимално увеличение, което също може да е значително, но да получи по-широка подкрепа.

Министър се съгласи и посочи, че ще бъде направен ревизиран вариант. Сметката беше проста - между десет и тринадесет лева на дошъл турист, за да има рекламен бюджет, обясни разчетите министърът.

Красен Кралев (ПГ на ГЕРБ-СДС) изтъкна, че 100 млн. лева са минимум от средства, необходими за реклама, като препоръча, за да бъде убедително предложението, министерството да направи разбивка по пазари.

Сред другите предложения на Министерството са за удължаване на мярката, по която ваучерите да се използват и за туризъм. Министърът предложи и при възможност да се заделят 300 млн. лева във ваучери, които да бъдат само за туризъм. Той посочи, че така ще бъдат спестени на държавата над 2,1 млрд. лева, защото един лев, инвестиран в превенция, спестява 7 лева от лечение.

Девет процента ДДС за ресторантите е другата мярка, която според министъра е добре да бъде продължена и да стане постоянна, защото тя изсветлява сектора, дава му ликвидни средства, а освен това всички държави около България, с изключение на четири в ЕС, имат диференцирана ставка на ДДС в сектор "Туризъм". Ние сме единствата страна, която ще върне ставката на ДДС за ресторантите на 20 процента, изтъкна министърът.

Министърът акцентира и върху необходимостта от подкрепа на държавните организации за управление на туристическите райони, които са недофинансирани, като за това направление се иска 7 млн. лева. Тези организации правят местна реклама, която се публикува в националните портали, както и организират събития.

По отношение на енергийните проблеми пред сектора министърът акцентира върху тези с природния газ, тока и нафтовите стопанства, като допълни, че много хотелиери се оплакват, че дизеловото гориво е много скъпо.

Министърът поиска да се реактивира мярката "35 евро на седалка" (държавна помощ за всяка заета седалка за полети с капацитет не по-малко от 100 места). За да продължат плащанията по нея, е необходимо разрешение от ЕК, напомни Димитров и посочи, че ведомството вече е изпратило писмо с такова искане с мотив, че вече няма пандемична обстановка, но страната ни е близо до военните действия. В момента по тази мярка са останали около 15 млн. лева. Заместник-министърът Ирена Георгиева уточни, че писмото до ЕК е пратено в края на август и в него страната ни пита дали мярката би била нотифицирана, без да има временна рамка за облекчаване на бизнеса, каквато съществуваше и по каквато мярката е нотифицирана за момента.