Отмъщението на туристите | Trip.dir.bg

Слънчев бряг е чудесно място за любители на парадокси и контрасти. Лукс и мизерия, чисти улички и разбит паваж, палачинки за лев и петдесет, цаца за 5 лева, албуми на 80-тарската диско дива Си Си Кеч, гордо пъчещи се на някоя улична сергия... Свръхзастроените с циментови кубове площи съжителстват с петзвездни хотели, управлявани от световни вериги. Широката плажна ивица с неповторим мек пясък, чието име курортът носи, е покрита с разнообразни некачествени постройки, които напълно скриват гледката към морето... Атанас Манджуков е предприемач, инвестирал над един милион долара в луксозната си лодка “Трилър“ - една от деветте подобни в целия свят. Яхтата може да побере 36 туристи и извършва курсове от Слънчев бряг до Несебър, Елените и Свети Влас - по 50 лева на възрастен и по 30 лева за децата. Бизнесът тази година обаче не върви. И все пак Манджуков е късметлия. За разлика от хотелите яхтите втора ръка подлежат на препродажба. “Инвестирал съм близо един милион евро тук“, казва Косьо Кателиев, собственик на тризвездния хотел “Капитана“ в комплекс “Чайка“, който се намира на север от Варна. “Това е инвестиция, която би трябвало да се изплати до десет години. През тази година, тоест на третата от построяването му, обаче спрях да смятам възвращаемостта, гледам само да си покривам разходите.“ Горните пейзажи и персонажи са само няколко примера от драмата на българския туристически бизнес. Ниските обороти и бедните туристи са новата епидемия, която вилнее на българското Черноморие. Дребните хотелиери масово се оплакват от оттегляне на цели групи летовници и съответно падане на приходите. За сметка на това разходите са се увеличили с 10-12% заради инфлацията, а в същия момент твърде конкурентният пазар не позволява цените на легло да се повишат. Много хотели също така работят значително под капацитета си. Реалността През последните четири години преките чужди инвестиции в хотели и ресторанти са нараствали средно с по над 50% годишно. За първото тримесечие на тази година обаче статистиката отчита спад с 55% спрямо същия период на миналата година. И забавянето на световните икономики не е единствената причина. Големият проблем на туризма у нас е свързан с бързото увеличение на броя предлагани легла, съчетано с лоша услуга и липса на мениджмънт на региона. Оставени на дивата си природа, предприемачите превърнаха българското Черноморие (също и планинските курорти) в дестинация, която представлява интерес предимно за най-чувствителните към цената туристи. Но дори за тях ниските разходи не винаги са достатъчно условие. Що се отнася до по-луксозния туризъм, той в още по-голяма степен се нуждае от адекватна инфраструктура, заобикаляща среда, качествено обслужване и не на последно място - плажна ивица. Вместо това туристите, които идват в България, намират сергии, хаос, липса на пространство, лоши ресторанти, грубо отношение и несигурност. Показателно е, че не само чуждите туристи са разочаровани от нашето Черноморие. Българското платежоспособно търсене отдавна се отказа от почивка в страната. За първи път в съвременната история на българския туризъм тенденцията в платежния баланс се обръща и разходите на българските туристи в чужбина надвишават приходите, привлечени от чужденците в България (виж графиката). Все пак има и оптимисти. “Презастрояването, баровете и дискотеките отблъсква семейните туристи в Златни пясъци и Слънчев бряг“, казва Христо Колев, управител на “Елиттур“, която е генерален представител на “Томас Кук“ за България. “Но на тяхно място идват младежите, така че бизнесът не е намалял.“ Големият губещ Най-много страдат собствениците на хотели без професионален мениджмънт или известен бранд. Докато туроператорите и авиокомпаниите могат да насочат туристите от една дестинация към друга, хотелиерът просто остава без посещения и приходи. Типичен е случаят на Венелин Ташев, собственик на открития през миналата година четиризвезден хотел “Мариета палас“ в Несебър. / в. “Капитал“