Това е световна "премиера" и голям напредък за декарбонизацията на жп транспорта въпреки предизвикателствата с доставките за тази иновативна технология.

Общо четиринайсет влака, доставени от френската компания "Алстом" (Alstom) за северната провинция Долна Саксония, ще заменят досегашните дизелови локомотиви по 100-километровата линия, свързваща градовете Куксхафен, Бремерхафен, Бремерфьорде и Букстехуде, недалеч от Хамбург, предава БТА.

Водородните влакове са начин за намаляване на въглеродните емисии и заместването на дизеловите локомотиви, които все още се използват при 20 процента от жп трасетата в Германия.

При тази технология се смесва натовареният на влака водород с кислорода от въздуха с помощта на горивна клетка, монтирана на покрива. Така се произвежда електричеството, необходимо за задвижване на композицията.

Влаковете на "Алстом", известни под името "Корадия иЛинт" (Coradia iLint), се проектират в южния френски град Тарб и се сглобяват в централния германски град Залцгитер.

От 2018 г. по тази линия се извършват търговски изпитания с редовно движение на два водородни влака. Сега вече цяла флотилия е оборудвана с тази технология. Френската група е подписала четири договора за няколко десетки влака в Германия, Франция и Италия, а търсенето не отслабва.

"Само в Германия между 2500 и 3000 дизелови влака могат да бъдат заменени с водородни влакове", изтъква Щефан Шранк, ръководител на проекта в "Алстом".

Водородните влакове са особено подходящи за малки регионални линии, където разходите за преминаване към електрически локомотиви са прекалено високи спрямо рентабилността на жп връзката. Влаковете не са единствените, които се насочват към водорода. Целият транспортен сектор, пътен и въздушен, но също и тежката промишленост, по-специално стоманодобивът и химическата индустрия, разчитат на тази технология за намаляване на въглеродните емисии.

Германия обяви още през 2020 г. амбициозен план на стойност 7 милиарда евро, с който цели да се превърне в лидер при водородните технологии за десетина години. В страната, както и в цяла Европа, обаче все още няма достатъчно инфраструктура за производство и транспорт, която изисква колосални инвестиции.