Патая е Слънчев бряг на Тайланд. От столицата Банкок до курорта се стига бързо по магистрала. На пръв поглед мястото е прекрасно, особено неговата крайбрежна улица с елегантните колониални сгради, някои вили са превърнати в прекрасни заведения, с новите хотели и чудесния плаж с палмите.

В една култова книга авторът обаче беше нарекъл Патая „клоака”. И наистина, когато падне мрак, в центъра на курорта, на път за крайбрежната, туристът остава зашеметен. Не от някаква природна красота, нито от множеството травестити, някои от които наистина е почти невъзможно да се отличат от жени. Ужасът настъпва, когато на врата ви се хвърли – само с прегръдка или с венец, 5-6-годишно момиченце, за да ви предложи секс. Или когато, докато зяпате във върволицата от заведения – тип „капанчета”, за да изберете къде да хапнете или да пийнете – има и традиционни, има и тренди, покрай вас да мине двойка от застаряващ европеец, хванал за ръка 10-12-годишно местно момченце. Каква е възможната утеха?

Да свърнете в някой от салоните за масаж, които също не са малко наоколо. Обикновено те са подредени така – „полегнали” мебели до витрината, където ще ви направят чудесен food massage, а той наистина е възможният връх на това удоволствие, освен че е супер типичен за Югоизточна Азия, и зона във вътрешността на заведението, където се извършва happy end massage – той започва от краката, но завършва в зоната между тях.

Когато отново дойде сутринта, можете да вземете патайско такси, което е пикап с пейки в багажника, и да се отправите на малка разходка до едно уникално място. Раят на Патая е комплексът Royal Cliffs. Това е огромен естествен парк, тръгващ от Кралските скали с джунгла, минаващ през удивително зелените поляни на фантастично голф-игрище и спускащ се покрай хотелите със зеленина на покривите до прекрасни пясъчни частни плажове. Такъв ризорт в Европа не може да има – луксът не е само в интериора, но и в уникалната зеленина, сред която са разположени сградите над морето. И няма по-прекрасно усещане от това да ви направят Royal Thai Massage на декарите тераса, а всъщност градина, над плажа на тукашния спацентър. Прави се в специални малки къщички. Попадате в ръцете на мънички, но невероятно силни момичета, които правят с цялото ви тяло неща, които никога не бихте могли да си представяте – няма такова извиване и мачкане.

Накрая усещането „нов човек” не е просто лаф, а истинско състояние. И ви води с удоволствие в някой от прекрасните ресторанти на комплекса, в неговата уникална за тази страна, където сладкишите никак не ги умеят, сладкарница или пък на поръчка на дрехи в бутика. Другата райска дестинация от Патая е някой мъничък остров с бял пясък, какъвто сте си представяли, но никога не сте имали възможността да стъпите на него. Най-впечатляващо е да осъществите пътя с лодка с прозрачно дъно.

Слизате на брега и на него има само една къща, където ще бъде вашият обяд, от който не очаквайте повече от проста храна с много ориз за засищане. Феноменално е обаче морето в преливащи тонове – от прозрачно през всички нюанси на синьото до най-тъмното и най-дълбокото. Потапяйки се във водата, трябва да имате предвид, че слънцето тук не е ласкаво като българското – изгаря се страховито, за ден кожата пада буквално като на змия. На плажа обаче човек не мисли за тези неща, а се наслаждава на непосилната лекота на битието – на спокойното щастие, на сладкото нищо правене, на своя невероятен късмет да се слее с вселената тъй отдалечен от българската стабилност. Тази идилия може да бъде прекъсната от появил се незнайно откъде бирманец – човек с дръпнати, но сини очи, с тъмна от слънцето кожа, и с кутийка уж скъпоценни камъни в ръка. Понеже не вярвате на клетвите му, той прави пред вас демонстрация колко нечупливи са изумрудите и смарагдите с цветовете на морето, които ви предлага, както и огнените рубини. Дори нищо да не си купите, разговорът е забавен.