Пътят на инките вече е защитен от ЮНЕСКО | Trip.dir.bg

Пътят на инките - прекосяващ Южна Америка от единия до другия край, бе включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, предаде Франс прес.

Комитетът по световното наследство на ЮНЕСКО, който заседава в катарската столица Доха, удовлетвори кандидатурата на шест латиноамерикански страни - Перу, Чили, Колумбия, Еквадор, Аржентина и Боливия.
Пътят на инките свързва тези шест страни.
Това е де факто плетеница от пътни артерии, построени в период от 2000 г. и достигащи понякога 5000 метра надморска височина.

Включването на обекта в списъка на ЮНЕСКО ще позволи да се наберат средства за неговото съхранение, реставрация и развиването му като дестинация.

Пътят се проточва по протежението на планинската верига Кордилерите и дължината му е общо 30 000 км, от които 6000 км главен път и множество второстепенни пътища.

Всички те водят към Куско, столицата на империята на инките, чието име на езика кечуа (официален език в империята на инките) означава пъпът на света.

Пътят на инките свързва различни райони от империята на инките северно от Кито, в Еквадор, до териториите южно от Сантяго, в Чили, и така осигуряват достъп до територия с площ 3 милиона квадратни километра.

Пътят на инките на места е широк няколко метра и в някои участъци е павиран. Пътят е допринасял за сплотяването на империята и за по-добрия контрол върху нея.

Според историците на всеки 7 километра е имало пропускателен пункт, наречен пукара, чрез който се е контролирал трафикът на хора, а на всеки 21 километра е имало страноприемница, наречена тамбо.

От 7 г. археолози работят по възстановяването на участък от Пътят на инките в Сиенегия, в долината Лурин, южно от Лима, в Перу.

Този участък, наречен Хуайкан, е бил използван от инките, за да стигнат до светилището Пачакамак, най-значимия културен център на тихоокеанското крайбрежие. Там е бил Храмът на Слънцето.

Според архелолозите някои участъци от Пътят на инките е отпреди 2000 г. и е бил построен от народностите, обитавали тези земи преди инките.

ЮНЕСКО включи и Пътя на коприната в Списъка на световното наследство, съобщи ИТАР-ТАСС.
Заявка за включване на знаменития път, свързващ Източна Азия със Средиземноморието през древността и Средните векове, в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, беше подадена съвместно от Китай, Казахстан и Киргизстан.

В древността Пътят на коприната е служел първо за износ на коприна от Китай, затова и е наречен така. По него са превозвали и други стоки.
От Централна Азия са доставяли коне, оръжия, злато, сребро, полускъпозценни камъни, изделия от стъкло, кожа и коприна, килими, памучни тъкани, плодове и животни.

От Китай изнасяли порцелан, метални съдове, лакирани изделия, козметика, чай, ориз.

Пътят на коприната е изиграл голяма роля за развитието на икономическите и културни връзки в Азия. Той е служел за разпространение на технологии, иновации, култура, религии.

На 38-ата си сесия на Комитета по световното наследство за включване в Списъка беше одобрен също Великият китайски канал, който е изкопан през VII и VII .в пр. н. е.
Каналът пресича пет големи реки и минава през 8 провинции и 35 градове.