"В края на синтеза изпаднах в много странно психическо състояние. Появи се някакъв свят на сънища, усещане за единство със света.", това са първите думи, които документират най-странното пътуване в света.
Д-р Алберт Хофман, швейцарски химик, работел върху рутинен експеримент във фармацевтичната компания в Базел, когато направил случайно откритие, което променило света. Първият му опит с веществото, което по-късно станало известно като LSD, бил интригуващ. Решението му да приеме отново психеделичното вещество само три дни по-късно довело до ужасяващи видения и едно от най-необичайните велосипедни пътувания в историята.
Всичко започнало на 16 април 1943 г. (петък). Хофман подготвял нова партида от синтетичното съединение лизергинова киселина диетиламид - вещество, което бил синтезирал за пръв път пет години по-рано. 37-годишният учен изследвал лечебни растения и работел с ергот - гъба, която паразитира по житните култури. Целта му била да създаде лекарство, което да помага на акушерките да предотвратяват тежки кръвоизливи след раждане. Съединението, известно с немското си име Lysergsäurediethylamid, по-късно става популярно като LSD.
В интервю за BBC през 1986 г. Хофман споделя, че неочакваното му първо преживяване с веществото му напомнило за "мистичните" моменти от детството, когато се разхождал из горите. Усещането за "виждане на истинската същност на природата и нейната красота" го изпълнило с дълбоко щастие. Той се запитал дали това приятно, съноподобно състояние не е свързано по някакъв начин с кристалите на LSD, които пречиствал в лабораторията. Макар да не бил погълнал веществото умишлено, вероятно то било попаднало върху пръстите му. Това показвало, че LSD е изключително мощно. Решил да провери хипотезата си, като проведе експеримент върху себе си в понеделник.
По природа предпазлив, Хофман започнал с това, което смятал за минимална ефективна доза. "Започнах с 0,25 милиграма", спомня си той, като планирал постепенно да увеличава количеството, ако не се случи нищо. "Но тази много малка доза - първата, която планирах за експериментите си - беше много, много силна", казва той.
Скоро след като приел веществото, Хофман се почувствал зле и решил да се прибере вкъщи. Пътуването с велосипеда през улиците на Базел било нестабилно. С напредването на маршрута нещата станали все по-странни. Зрението му започнало да се изкривява, сякаш гледал през огледало от лунапарк. Когато най-накрая стигнал до дома си, усещането му за реалността започнало да се разпада.
В дневната си той бил потресен от това колко напълно променена изглеждала стаята. "Самата стая и предметите в нея имаха съвсем различна форма, различен цвят, различно значение", разказва той пред BBC. Дори обикновен стол му се струвал като "живо същество", сякаш се движел отвътре. "Това беше толкова необичайно, че наистина се уплаших, че съм полудял", признава той.
Странните халюцинации продължили цяла вечер. Добродушната съседка, която му донесла мляко като противоотрова, му се сторила преобразена в зла вещица. На моменти Хофман имал чувството, че е умрял и е попаднал в Ада. Едва около шест часа след като приел веществото, той започнал бавно да се връща към нормалния свят.
Въпреки ужасяващото преживяване, Хофман продължил да експериментира с LSD през следващите десетилетия, за да изучава ефектите му. Велосипедното му пътуване към дома се отбелязва всяка година на 19 април от почитатели на LSD - както в научните, така и в творческите среди. През 1985 г. професорът от Илинойс Томас Б. Робъртс въвежда името "Bicycle Day" (Денят на велосипеда) за годишнината от събитието.
Хофман докладвал за откритието си на ръководството на фармацевтичната компания Sandoz. От силния ефект, който веществото оказало върху него, той пресметнал, че една чаена лъжичка би била достатъчна, за да повлияе на около 50 000 души. Той и колегите му веднага разбрали, че става въпрос за "много важен агент", който може да бъде полезен в психиатрията и научните изследвания. Sandoz започнала да разпространява LSD в психиатрични клиники под името Delysid като експериментално лекарство.
LSD се разпространява по света
Мощното ново вещество привлякло вниманието и на американските военни, които стартирали секретната изследователска програма с кодово име MK-Ultra. Един от цивилните, участвали в тези експерименти, бил Кен Киси - бъдещият автор на "Полет над кукувиче гнездо". Той споделил пред BBC: "Реших, че това е твърде важно нещо, за да го оставя само в ръцете на правителството."
Впечатлен от силата на все още легалното вещество, Киси започнал да го раздава на приятелите си. През 1964 г. той събрал група единомишленици, наречени "Веселите пакостници" (Merry Pranksters), и потеглил с тях на път през Америка в ярко боядисан автобус. LSD започнало да "изтича" от лабораториите и да подхранва контракултурата на 60-те години.
По това време вече било известно, че потребителите рискуват да изпаднат в така наречените "лоши пътувания" - ужасяващи спирали от паника и страх, които могат да оставят дълготрайни психологически последици. Въпреки това много от опиталите LSD били убедени, че веществото има потенциала да промени света към по-добро.
Един от най-ревностните му пропагандатори бил бившият харвардски психолог Тимъти Лиъри, чиято фраза "включи се, настрой се, откажи се" (turn on, tune in, drop out) станала един от най-емблематичните слогани на психеделичната епоха.
През 1963 г. Лиъри изпратил писмо до швейцарската компания с поръчка за 100 грама LSD - количество, достатъчно за около два милиона дози. Писмото било адресирано лично до Хофман. Обезпокоен от немедицинската употреба на своето откритие, Хофман посъветвал Sandoz да не снабдява Лиъри. "Веднага осъзнах, че това може да бъде опасно, защото вещество, което оказва толкова дълбок ефект върху съзнанието, трябва да се използва изключително внимателно", казал той пред BBC.
Хофман подчертавал, че халюциногените са били използвани в продължение на векове от древни култури и коренни общности, но винаги в строго религиозен или ритуален контекст и "в ръцете на шамана, а не на публичното пространство". В съвременното общество, добавял той, най-близкият еквивалент на шаман е психиатърът и такива вещества "трябва да останат в ръцете на шамана". Именно затова от самото начало се притеснявал, че "може да се случат лоши неща" при неконтролирана употреба - опасение, което по-късно се оказало основателно.
До 1969 г. се смята, че над един милион американци са опитали LSD без медицински надзор. Много от тях видели и тъмната страна на веществото, но Хофман никога не се почувствал виновен. Според него "не LSD е лошото". Използвано правилно и с необходимата предпазливост, то не било вредно. Ставало "много, много опасно" единствено когато се приемало безотговорно и без да се уважава "дълбокото му влияние върху обществото и дори върху съзнанието".
Но с толкова много хора, които го приемат непредпазливо на фона на нарастващия брой медийни истории за вредните ефекти на наркотика, законовата регулация скоро става неизбежна. LSD е поставен под строг международен контрол от Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и скоро след това забранен в много страни.
Днес LSD е незаконен в почти всяка страна по света, а там, където употребата му е разрешена в медицински изследвания, той остава строго контролиран. Мощният ефект на наркотика върху ума и рискът от дългосрочни "ретроспекции" го класифицират наред с вещества като кокаин и хероин поради висок потенциал за злоупотреба.
Хофман умира през 2008 г. на 102-годишна възраст. Пред BBC казва, че основното прозрение, което е получил от опита си с LSD, е, че "Реалността не е нещо фиксирано, а по-скоро двусмислено". Преди винаги съм си мислил, че има само една реалност, истинска реалност, а после осъзнах, че има и други измерения."
Докато заглавието на автобиографията му, "LSD: Моето проблемно дете", отразяваше амбивалентното му отношение към наркотика, той запази вярата си в неговия терапевтичен потенциал. Хофман пише: "Вярвам, че ако хората се научат да използват способността на LSD да предизвиква видения по-мъдро, при подходящи условия, в медицинската практика и във връзка с медитация, тогава в бъдеще това проблемно дете би могло да се превърне в дете-чудо."
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}