Пазарът в Триполи е като връщане в Османската империя | Trip.dir.bg

Основан от Александър Велики, ливанският град Триполи, който няма общо с едноименната либийска столица, е интересно място за посещение. Защото е абсолютно контрастно, макар само на няколко десетки километра – 85 или нещо като час по магистралата от столицата Бейрут с блестящото модерно сити и прекрасната крайбрежна, съперник на променадите по френската Ривиера. За този чуден град ще разказваме друг път.

Като изключим някои излъскани части, пътуването до Триполи е като завръщане в Османската империя. В центъра на града, чиито стари, често без прозорци, колиби и къщурки тип съборетини в основната си част, кацнали на хълма, е голямото средище – единственото място, което не просто не изглежда заспало преди век и половина, ами изобщо не спи.

Посреща ни задължителна за снимане гледка. Седят си тихо и кротко на припек група възрастни араби в носии, които си подават миниатюрна чашка с кафе. Когато течността свърши, друг им налива по мъничко и те отново щафетно го пият.

Покрай тях и импровизираното кафене, където отдъхват по цял ден - на практика буквално дупка - тъмно, мрачно и страховито малко помещение, влизаме навътре в сука.

Той не е понапудрен за туристи като централните пазари на повечето градове в Близкия Изток, а си е автентичен. Чак до уханието от малките канали по земята за оттичане на всякакви нечистотии, в които, разбира се, внимавате да не стъпите.



Стоката е много и в повечето случаи доста некачествена, викането на продавачите идва в повече, ала когато го няма, човек започва да се притеснява от напрегнатата тишина, обаче наистина смайващо е да се видят носачите. Някои от тях вдигат и мъкнат на ръце колички с големината на каруци, натоварени с множество свръхтежки чували. Биха разбили всички викинги, ако се явяваха на международните състезания „Стронг мен”.

Освен лабиринт от централни и странични алеи, сукът на Триполи позволява да се излезе и в малки вътрешни дворчета, обикновено с малки кафенета в характерния за Ливан стил в средата, но вече приятни, обкръжени от златарски ателиета и магазини за подправки, които карат дамите да се застояват дълго, дори нищо да не си купят, подмамени от причудливите ярки цветове на стоката.